Изпепелена

Отново разперих ръце. Този път останах на място, а желанието да се движа, да търся, да бягам, мина покрай мен безобидно като пролетен дъжд.

- Нуждая се от радостта си!

Деветгодишната ми версия не се материализира пред мен. Тя излезе от гората, подскачайки. Със смях се хвърли в ръцете ми. Хванах я и тя потъна в душата ми.

С усмивка разперих ръце отново. Радостта и силата ми помогнаха да приема обратно последната част от душата си - състраданието.

- Ая, искам да се върнеш при мен - извиках към гората.

Индианската девойка пристъпи грациозно между дърветата.

- А-де-ле, сестро. Радвам се да чуя, че ме викаш.

- Мога честно да кажа, че се радвам да си част от душата ми. Приемам те, Ая. Напълно. Ще се върнеш ли?

- Аз винаги съм била тук. Просто трябваше да ме повикаш.

Прегърнах я и отново възвърнах душата си.

- А сега нека да видим кой е слабо момиче - казах и се върнах на арената при Калона.

Стигнах до ръба и погледнах надолу. Старк отново беше на колене. От тази гледка сърцето ми се сви. Моят бранител изглеждаше ужасно. Устните му бяха подути и разцепени на няколко места. Носът му беше счупен и от лицето му течеше кръв. Лявото му рамо бе смачкано и безформено, а ръката му висеше немощно. Красивият меч лежеше на земята, но далеч, така че да не може да го стигне. Виждах, че костите на единия му крак и коляното са счупени, но той се опитваше да се изправи на крака, надявайки се да достигне меча си.

Калона беше вдигнал копието си, сякаш преценяваше тежестта му.

- Потрошен бранител на момиче с пръсната душа. Изглежда, двамата перфектно си подхождате - каза той.

Това адски ме вбеси.

- Нямаш представа колко ми е писнало от глупостите ти, Калона - извиках.

И двамата се обърнаха към мен. Не отместих поглед от Калона, но почувствах доволната усмивка на Старк.

- Връщай се в гората, Зоуи - каза Калона. - Там е най-добре за теб.

- Знаеш ли какво мразя най-много? Мъже, които ми казват какво да правя.

Да, кралице моя, Хийт каза същото.

Сега усещах усмивката в гласа на Старк и трябваше да погледна към него. В изтерзаното му лице видях колко се гордее с мен и очите ми се напълниха със сълзи.

Моят воин... - прошепнах аз.

Това беше достатъчно за Калона.

Трябваше да се върнеш в гората - чух го да казва. Видях как очите на Старк се разшириха и когато погледът ми се върна обратно на Калона, той замах на с копието си назад като древен бог. Засили го с такава сила и скорост, че просто не можех...

- Не! - извиках аз. - Ела при мен, въздух! - Хвърлих се на арената, като разчитах въздухът да омекоти падането ми. Въпреки всичко вече беше късно.

Копието на Калона прониза Старк в гърдите. То премина през тялото му и куките в края на острието се захванаха за

Гръдния му кош и го хвърлиха назад с такава мощ, че той бе забоден в далечната стена на арената със страшна сила.

Приземих се на земята и се затичах към Старк. Погледите ни се срещнаха. Той беше още жив!

“ Не умирай! Не умирай! Мога да го оправя, не може да няма начин.

Колкото и да бе невероятно, той се засмя:

- Точно така. Моята кралица няма да допусне нищо да я пръсне отново. Вземай дълга си и да се връщаме вкъщи.

Старк затвори очи и е усмивка на уста тялото му потрепна. Кървави балончета излязоха от раната на гърдите му и изведнъж тялото му застина неподвижно. Моят воин беше мъртъв.

Този път, макар отново да видях смъртта на някого, когото обичам, не се поддадох на ужаса и болката. Този път държах духа плътно до себе си, вместо да го хвърлям в атака. Извличах сила от него и се оставих да ме водят инстинктите, а не болката, вината и отчаянието.

Калона поклати глава:

- Искаше ми се това да бе свършило по друг начин. Ако ме беше послушала, ако ме беше приела, нямаше да се стигне дотук.

- Радвам се да чуя, че си съгласен е мен, защото това ще свърши по друг начин - казах.

Преди да тръгна към него, взех меча на Старк. Беше по-тежък, отколкото очаквах, но все още бе топъл от ръката на Старк и тази топлина ми даде сили да го вдигна.

Усмивката на Калона беше почти мила:

- Няма да се бия с теб. Това е подаръкът ми към теб, Зоуи. Сбогом. Ще ми липсваш и често ще мисля за теб.

Той разпери огромните си криле.

- Въздух, не му давай да отлети.

Напълно разперените му криле бяха лесни за улавяне и един мощен поток от въздух го притисна към стената на арената в зловещо отражение на последната поза на Старк.

Доближих се до него и без колебание забих меча на Старк в гърдите му.

- Това е за Старк. Знам, че няма да умреш, но си струва да го направя казах аз. - Знам, че гой би го оценил.

Очите на Калона блеснаха застрашително:

Не можеш да ме държиш тук вечно. А когато най-после ме освободиш, ще те накарам да си платиш.