Изпепелена

- Какво се е случило, защо е бил прогонен?

- Той не обича да говори за това. Знам само, че случилото се го е изпълнило с гняв, който гори от векове.

- И така си бил създаден ти, от този гняв.

Погледите им отново се срещнаха.

-Да.

- И ти ли си изпълнен с него? С този гняв и мрак? - не успя да се въздържи тя и попита.

Нямаше ли да знаеш, ако бях? Точно както аз знам за болката ти. Нали това значи Обвързването?

- Е, това е доста сложно. Виж, за теб всичко това е малко ново, докато аз съм вампир. За един консорт е много по-лесно да усети чувствата на своя вампир, отколкото обратното. Това, което мога да получа от теб, е...

- Силата ми прекъсна я той. Не звучеше ядосано, а просто уморено и безнадеждно. - Получила си силата ми на безсмъртен.

- Мамка му! Затова се възстанових толкова бързо.

- Да, точно затова пък аз не успявам.

Стиви Рей примига от изненада.

- Представям си, сигурно се чувстваш ужасно. Изглеждаш доста зле.

А ти изглеждаш здрава и отново цяла.

- Здрава съм, но няма да бъда цяла, докато не намеря начин да помогна на Зоуи. Тя е най-добрата ми приятелка, Репхайм. Не мога да допусна да умре.

- А той ми е баща. Аз също не мога да допусна да умре.

Те се гледаха един друг в опит да открият смисъл в случващото се между тях. То ги теглеше един към друг, въпреки болката и гнева, които разделяха световете им.

- Какво ще кажеш за следното: ще ти вземем нещо за ядене, а аз ще се опитам отново да превържа крилото ти. Няма да е много забавно за никой от двама ни. После ще помислим какво ще правим със Зоуи и баща ти. Ти би трябвало да знаеш нещо. Не мога да усещам емоциите ти така, както ти усещаш моите, но ще разбера, ако ме лъжеш. Също така съм напълно сигурна, че мога да те открия където и да си. Така че ако решиш да ме лъжеш за нещо и да прецакаш

Зоуи, давам ти думата си, че ще се изправя срещу теб с цялата сила на елемента си. плюс силата на твоята кръв.

- Не смятам да те лъжа - тихо каза той.

- Добре. Нека да влезем в музея и да потърсим кухнята.

Стиви Рей напусна балкона и гарванът-демон я последва,

сякаш беше свързан с нея чрез невидима, но неразрушима верига.

- С тази сила би могла да имаш всичко, което пожелаеш на този свят - каза Репхайм между две хапки от огромния сандвич, който тя му направи от неща, намерени в хладилника на ресторанта.

- Не, не точно. Искам да кажа ясно. че мога да повлияя на един уморен и скапан от работа нощен пазач да забрави, че ни е видял, но не мога, как да кажа, да завладея света или нещо такова.

- Това е доста добра способност.

Не, по-скоро е отговорност, която не искам да поемам. Виж. не искам хората да правят, каквото ги накарам. Просто не е правилно. Не и ако съм на страната на Никс.

- Зашото богинята ги не вярва, че е редно да даде на творенията си обектите на техните желания?

Стиви Рей го изгледа за момент и завъртя една къдрица около пръста си. Запита се дали той не се шегува с нея, но червените му очи показваха, че е напълно сериозен. Тя си пое дълбоко дъх и обясни:

- Защото Никс вярва, че всеки трябва да има свободна воля и когато аз обърквам мислите на някой човек, като му въздействам, му отнемам свободния избор. А това просто не е правилно.

- Наистина ли мислиш, че всеки на този свят би трябвало да има свободен избор?

- Да. Затова съм тук и говоря с теб. Зоуи ми даде тази възможност. И сега, за да й върна услугата, трябва да й помогна.

- Ти ми спаси живота, надявайки се, че ще избера път. различен от този на баща ми.

Стиви Рей се изненада, че той го каза толкова спокойно, но не попита кое е предизвикало честността му.

- Да, казах ти го, когато затворих тунела след теб и те оставих да си тръгнеш, вместо да те предам на приятелите си. Ти сам се разпореждаш с живота си сега. Не си задължен нито на баща си, нито на някой друг. - Тя замълча за миг, а после каза останалото на един дъх. - А и ти вече започна да вървиш по друг път, когато ме спаси на покрива.

- Неизплатеният дълг е нещо много опасно и не бих искал да го нося дълго. Беше напълно логично да изчистя сметките помежду ни.

Да, това ми стана ясно, но какво ще кажеш за днес?

- Днес?

Изпрати ми силата си. за да ме успокои, и ме повика при себе си. Щом притежаваш такава сила. защо не я използва, за да прекъснеш Обвързването? Това би прекратило и твоята болка.

Той спря да се храни и аления! му поглед срещна нейния.

Не ме изкарвай такъв, какъвто не еъм. Прекарал съм векове сред мрака. Със злото сме близки приятели. Свързан съм с баща си. Той е изпълнен с гняв, който би могъл да изпепели този свят, и ако се завърне, моята съдба е да застана до него. Виж ме такъв, какъвто съм наистина, Стиви Рей. Аз съм създание от кошмарите, сътворено чрез насилие и ярост. Движа се сред живите, но съм различен от тях. Нито безсмъртен, нито човек, нито звяр.

Думите му отекнаха във вените на Стиви Рей. Тя знаеше, че той бе напълно откровен с нея. Но в него имаше още нещо, не беше само тази машина от гняв и злоба. Знаеше го. защото го виждаше с очите си.

- Е, Репхайм, да приемем, че може и да си прав.

- Което значи, че също т&ш може и да греша ли?