Изпепелена

Дъхът му беше топъл и нежен и Стиви Рей изпита желание да го целуне отново, наслаждавайки се на трепета, който й носеше. Харесваше й, че докосването му пропъждаше от главата й мислите за Репхайм. Беше останала без дъх, когато той с неохота я пусна.

Закашля се леко и се усмихна:

- Внимавай, момиче. Отдавна не се е случвало да останем насаме.

- Да, твърде отдавна - усмихна се тя.

- Ще трябва да поправим това възможно най-скоро, но първо си свърши работата.

- О, да. Работа, работа, работа...

Тя с усмивка взе снопа треви, кибрита и зелената свещ.

- Хей, - извика Далас. - Сега си спомних нещо, което сме учили за тревите. Не трябва ли да използваш нещо друго, преди да ги запалиш? Бях много добър по Заклинания и ритуали, затова съм сигурен, че имаше и още нещо, а не просто да запалиш снопа и да го размахаш.

Стиви Рей разтърка замислено челото си с ръка:

- Не знам. Зоуи го е споменавала като част от ритуалите на индианците. Каза, че привличало положителна енергия, сигурна съм.

-Е. добре. Предполагам, че тя знае най-добре - каза Далас.

-Да, освен това е просто трева, която мирише добре. Искам да кажа, какво толкова може да й има?

- Така е. А и ти имаш връзка със земята. Някаква горяща трева би трябвало да е под твой контрол.

- Да. Е, да започваме.

Стиви Рей прошепна благодарност към елемента си и пристъпи в кръга. Обърна се без колебание на север, точно пред самото дърво. Застана там и затвори очи. Беше разбрала, че най-добрият начин да се свърже със земята, е чрез сетивата. Затова вдиша дълбоко, прочисти ума си от всички объркани мисли, като остави единствено слуха си буден.

Заслуша се в земята. Можеше да чуе как вятърът шумоли в листата и как птиците пееха. Чуваше звуците и шепота на парка, който се подготвяше за една дълга студена нощ.

Когато сетивата й се изпълниха със звуци, Стиви Рей си пое отново дълбоко дъх и си представи богатия и плътен аромат на зрели летни домати. Замисли се за обикновената магия на земята, как от нея се подават малки зелени стръкчета, а отдолу можеш да откриеш хрупкави моркови, изхранени изцяло от нея.

Преизпълнена с изобилието на земята, тя се замисли за нежното докосване на слънчева поляна, покрита с глухарчета, или пък за усещането след пролетен дъжд.

И тогава, като си пое още по-дълбоко дъх, Стиви Рей разтвори душата си за удивителния и магически начин, по който дарбата й я караше да се чувства. Земята бе майка, съветник, сестра и приятел. Земята я обграждаше и дори когато всичко останало изглеждаше напълно объркано, тя можеше да разчита на своя елемент да я утеши и защити.

Стиви Рей отвори очи с усмивка. Обърна се най-напред надясно:

- Въздух, призовавам те в своя кръг.

Въпреки че нямаше жълта свещ или някой, който да представлява въздуха, Стиви Рей знаеше колко е важно да отдаде уважение на всеки един от останалите четири елемента. А ако има късмет, те ще се отзоват на призива й и ще заздравят силата на кръга й. Тя се обърна на юг и продължи:

- Огън, призовавам те в своя кръг.

Като се движеше по часовниковата стрелка, тя се обърна на тапад:

- Вода, призовавам те в своя кръг.

Изведнъж тя се отклони от традиционното призоваване и отстъпи няколко крачки назад към средата на кръга:

- Дух, знам, че това не е прието, но ще се радвам, ако и ти се присъединиш към кръга ми.

Обръщайки се на север, Стиви Рей беше почти сто процента сигурна, че с периферното си зрение мярна тънка сребърна спирала. Тя хвърли доволна усмивка към Далас:

- Мисля, че се получава.

- Естествено, че ще се получи, момиче. Ти имаш голямата дарба на Висша Жрица.

Беше много приятно, че Далас продължаваше да я нарича Висша Жрица, и тя се усмихна. Изпълнена с гордост, тя се загледа на север и запали зелената свещ:

- Земя, знам, че правя неща извън общоприетия ред, но трябва да запазя най-доброто за накрая. Така че сега те моля да дойдеш при мен, както винаги правиш, защото между нас има връзка, която е по-специална дори от светулките, изпълващи парка в лятна нощ. Ела при мен, земя. Моля те, ела при мен.

Земята се подчини като палаво кутре. Преди секунди нощта беше хладна, влажна и парализирана от снежната буря, а сега Стиви Рей усети приятната топлина на типичната за Оклахома лятна нощ и присъствието на нейния елемент взе надмощие над призования кръг.

- Благодаря ги - възкликна тя радостно. - Не мога да ти опиша колко много значи за мен това, че винаги мога да

разчитам на теб. ^

От нея се излъчваше топлина и снегът наоколо, който покриваше тревата, се разпука и разтрогни, а зелените стръкчета изскочиха, освободени от зимния си затвор.

- Добре - каза тя, като запази ума си изпълнен със силата на земята и заговори сякаш на човек. - Трябва да те помоля за нещо важно. Но преди това трябва да запаля тези неща, защото мисля, че ти харесва.

Стиви Рей хвана снопа изсушени ароматни треви и поднесе запалката към него. Духна го леко, така че да започне да пуши. Обърна се към Далас и му се усмихна, като размахваше снопа, докато целият въздух в окръжността не се изпълни със сив пушек и миризма на лято в прерията.