Изпепелена

Какво точно имаше предвид, като каза, че Старк трябва да изпълни някаква задача?

Не съм се объркал, жено! - отвърна той, почти без да я поглежда. - Просто нарекох мисията му задача и това е.

Афродита изсумтя.

- Млъкни - прошепна й Старк.

Както се предполагаше, тя не му обърна никакво внимание:

- Знам думата, просто не разбрах какво конкретно значеше в случая.

Сеорас стигна до огромна арка с две врати. Старк си помисли, че изглеждат толкова солидни, че ще им трябва цяла армия, за да ги отворят, но воинът го направи само с думи:

- Бранителят ти моли за разрешение да влезе, моя Аса.

Със звук като любовна въздишка вратите се отвориха сами и Сеорас ги поведе в най-поразителната стая, която Старк някога беше виждал.

Сгиат седеше на бял мраморен трон върху триетажен подиум.

Тронът беше невероятен, резбован отгоре додолу със сложни възли, които сякаш разказваха истории или показваха някакви сцени. Но в стъклописа зад Сгиат и нейния подиум вече се виждаше зората и Старк, залитайки, се спря точно пред нахлуващата яркост, спирайки хода на цялата колона и привличайки любопитни погледи от всички воини. Той присвиваше очи срещу светлината и се мъчеше да накара мозъка си да заработи през омарата, която дневните часове предизвикваха в ума му. Афродита пристъпи напред, поклони се ниско на Сгиат и каза на Сеорас:

— Старк е червен вампир. Той е различен от всички нас. Ако се покаже на директна слънчева светлина, ще изгори напълно.

Покрийте прозорците - заповяда Сеорас.

Воините моментално изпълниха заповедта и покриха прозорците с плътни завеси от червено кадифе, които Старк не беше забелязал досега.

Очите му привикнаха към тъмнината в мрачната стая, още преди воините да запалят всички свещи в огромния свещник с формата на дърво. Видя как Сеорас се качи на подиума и зае мястото отляво на своята кралица. Застана там с почти осезаема увереност. Старк осъзна без никакво съмнение, че нищо на този свят, а може би и в следващия, не би могло да преодолее Сеорас и да нарани кралицата му. За миг той изпита силна завист. Искам това! Искам Зоуи да се върне и аз също да съм сигурен, че нищо няма да я нарани повече!

Сгиат вдигна ръка и помилва своя воин леко, но интимно. Тя не гледаше към Сеорас, но Старк не го изпускаше от поглед. Той я гледаше с изражение, което Старк разбираше напълно. Той не е просто бранител. Той е Бранителят. И я обича.

_ Приближете се. Оставете младата кралица пред мен.

Старк кимна. Колоната се придвижи напред и всички се наведоха, като поставиха носилката на Зоуи върху мраморния под в краката на кралицата.

- Не можеш да стоиш на светлина. Какво друго е различното при теб? - попита Сгиат, когато и последните свещи бяха запалени и стаята засвети с топлото жълто сияние на пламъците.

Воините се оттеглиха и сякаш изчезнаха в сенчестите ъгли на залата. Старк обърна поглед към Кралицата и нейния Бранител и й отвърна бързо, без да губи и без това малкото време, с което разполагаше.

_ Налага се да спя през цялото време на деня, до залез слънце. Имам по-силна жажда за кръв от обикновените вампири. Не мога да вляза в частен дом без разрешение. Може да има и други разлики, но не съм червен от достатъчно дълго и не съм ги открил все още.

- Вярно ли е, че си умрял и после възкръснал? — попита

тя.

Да - отвърна той бързо и решително, с надеждата, че тя няма да го разпитва повече по този въпрос.

- Много интересно... - промърмори Сгиат.

- Ден ли беше или нощ, когато душата на кралицата ти се е пръснала? Заради това ли не си успял да я защитиш? — попита Сеорас.

Прозвуча, сякаш воинът изстреля въпроса директно от сърцето си и Старк срещна погледа му смело, като каза истината:

- Не, не беше ден. Не се провалих заради това. Провалих

се, защото допуснах грешка.

- Предполагам, че Жриците от Висшия Съвет са ти обяснили, че пръсната душа е сигурна смърт за една Висша Жрица, а често и за нейния воин. Защо смяташ, че идването ти тук може да промени това? — попита Сгиат.

- Защото, както казах и преди, Зоуи не е просто Висша Жрица. Тя е различна, тя е нещо много повече. И защото не искам да съм просто неин воин. Искам да съм неин Бранител.

- Значи искаш да умреш заради нея.

Сеорас не каза това като въпрос, но Старк кимна:

- Да, бих умрял заради нея.

- Но той е наясно, че ако умре, ще загуби всички шансове да я върне в тялото й - обади се Афродита и двамата с Дарий пристъпиха напред. Това е, което са пробвали другите воини, но никой от тях не е постигнал успех.

- Той иска да използва биковете и древните пътища, за да стигне до Отвъдното, без да умира - каза Дарий.

Сеорас се засмя, но без веселие:

- Не може да очаквате да влезе в Отвъдното, като преследва митове и мълви.

- Над този замък се вее флагът на черния бик - каза Старк.

- Говориш за тара - стар и отдавна забравен символизъм, какъвто е и моят остров - отвърна Сгиат.

Ние си спомнихте за твоя остров - поправи я Старк.