Изпепелена

- Добре, Сеорас - тя имитира акцента му с удивителна точност. — И аз не съм човек. Бях новак и получавах видения. А после изведнъж вече не бях новак. Когато това се случи, поради причини, които не са ми известни, Никс реши да запази дарбата, която ми бе дала. Така че аз съм Пророчицата на Никс. Надявам се, че това, заедно с всичките главоболия и ужас, които виденията ми причиняват, означава, че ще остарея също така грациозно, както вашата кралица. - Афродита млъкна и се поклони на Сгиат, която леко повдигна вежди, но не я порази смъртоносно на секундата, въпреки че според Старк си го заслужаваше. - Така че Дарий е дал обет да бъде мой воин. Ако съм схванала правилно алюзията, което може и да не е така, понеже хич ме няма с образното изразяване, аз съм Аса по някакъв своеобразен начин. Така че Дарий пасва на изискванията ви, със или без кръвна връзка.

Старк чу как Сеорас промърмори „арогантна кучка“ в същия момент, в който Сгиат прошепна „интересно“.

— Фаилте г\^! ант Еилеан нан Сгиат, Пророчице и воинът ти - каза Сгиат.

ДВАЙСЕТА ГЛАВА Старк

Без да губи повече време, Старк със Зоуи на ръце. следван от Дарий и Афродита, мина под арката, която водеше към Острова на жените.

Сеорас ги поведе към джип, паркиран зад ъгъла, който не се виждаше от арката. Старк спря зад него. Лицето му сигурно е изразявало изненада, защото воинът се засмя:

- Ти да не би да очакваше, че се придвижваме на шотландски понита?

- За него не знам, но аз точно това очаквах каза Афродита и седна на задната седалка до Дарий. За пръв път съм безкрайно доволна, че не се оказах права.

Сеорас отвори на Старк предната врата и той влезе, като придържаше Зоуи внимателно. Воинът подкара колата и изведнъж Старк осъзна, че Сгиат не е с тях.

- Хей, къде е твоята кралица? — попита той.

- Сгиат не се нуждае от моторизирани превозни средства, за да се придвижва из острова си.

Старк тъкмо се чудеше как точно да формулира следващия въпрос, когато Афродита го изпревари:

- Какво, по дяволите, значи това?

- Значи, че дарбата на Сгиат не е обвързана с никой от елементите. Нейната дарба е този остров. Тя може да управлява всичко на него.

- Мамка му! Да не ми казваш, че може да се телепортира, както в някаква не тъпашка версия на „Стар Трек ? Не че е възможно да има нещо не тъпашко, когато си говорим за „Стар Трек“.

Старк започна да обмисля начин как да й запуши устата, без да вбеси Дарий.

Но старият воин остана напълно невъзмутим от бърборенето на Афродита. Просто вдигна рамене:

Да, може да се каже, че е добра аналогия.

- Ти знаеш за Стар Трек? — извика Старк, преди да успее да се спре.

- Имаме сателити - каза воинът и отново сви рамене.

- А интернет? - попита Афродита с надежда.

И интернетограф - отвърна Сеорас с безизразно лице.

- Значи излизате във външния свят? — попита Старк.

- Да, когато целите на кралицата го изискват.

- Не съм изненадана. Тя е кралица. Обича да пазарува, съответно харесва и интернет - каза Афродита.

- Тя е кралица, обича да бъде информирана за това, което се случва в света около нея — каза воинът с тон, който не допускаше повече въпроси.

Те продължиха да пътуват в мълчание, докато Старк започна да се притеснява от проясняващото се утринно небе. Тъкмо се канеше да каже на Сеорас какво ще се случи с него, ако излезе на слънце без прикритие, когато той му посочи тесния път пред тях:

- Това е Краоб - свещената гора. Замъкът е точно от другата страна на брега.

Поразен, Старк се загледа наляво в изкривените форми на стволовете на измамно тънките дървета, които явно бяха по-здрави, отколкото изглеждаха, защото крепяха над себе си океан от зеленина. Той успя да забележи само части от всичко онова, което изпълваше гората. Пластове от мъх, сенки и късове от мрамора, от който бе изградена арката, които изглеждаха като петна от искряща светлина. А пред всичко това, като сигнален огън, привличащ пътешествениците, стояха две дървета, преплетени в едно. От клоните на това странно единство висяха завързани ленти от ярко оцветен плат, които придаваха странен, допълващ контраст на древните възлести клони.

Колкото повече го гледаше, толкова по-странно се чувстваше.

- Никога не съм виждал подобно дърво. Защо е овързано с този плат? - попита той.

Сеорас натисна спирачката и спря по средата на пътя:

- Това е глог, а онова е самодивско дърво. Израснали са заедно и образуват висящо дърво.

Понеже това бе единственото обяснение, което получиха, Старк го погледна разочаровано.

Висящо дърво?

- Обучението ти го няма никакво, момче. Глогът е дървото на желанията. Всеки възел по него символизира някакво желание. Понякога родители идват тук и пожелават добър живот за детето си. Понякога са приятели, поменава-щи тези, заминали в другия живот. Но най-често са желанията на влюбени двойки, които обвързват живота си и си пожелават щастие. Туй са дървета, отглеждани от Добрия Народ, корени, хранени от тяхната благодат, минаваща от техния свят в нашия.

- Добрия Народ? - Старк изглеждаше раздразнен.