Изпепелена

- Вие двамата добре ли сте? - намръщи им се Старк. -Само не ми пробутвайте страхотиите, с които вампирите са ви напълнили главите.

Дарий и Афродита се спогледаха.

- Ти не го усещаш, нали?

- Усещам, че е студено и влажно. Усещам колко съм ядосан, че Зоуи е в опасност, а аз все още не съм намерил начин да й помогна. Усещам, че съм раздразнен, защото изгревът е след час, а единственото ми прикритие е някаква колиба, за която вампирите казаха, че била на половин част път назад по посоката, от която дойдохме. Някое от тези неща включва ли това, за което ме попитахте?

- Не - отвърна Афродита, а Дарий само поклати глава.

- Това, което имахме предвид, е мощно желание да побегнеш. И мисля, че точно това трябва да направим. Веднага.

- Искам да изведа Афродита оттук. Да я отведа от този остров и никога повече да не се върнем - каза Дарий. - Това казват моите инстинкти.

- А ти не чувстваш нищо подобно? попита го Афродита.

- Не искаш да отнесеш Зоуи далеч оттук?

-Не.

- Мисля, че това е добър знак каза Дарий. - Предупреждението, заложено на острова, някак си го прескача.

Или просто главата му е пълна с бръмбари, вместо с мозък - предположи Афродита.

Предлагам да тръгваме. Нямам време за губене с някакви глупави усещания.

Все още със Зоуи на ръце той се загледа към дългия и тесен мост, който свързваше континенталната част на Шотландия с острова. Беше осветен от факли, които едва се виждаха в мъглата.

- Вие двамата идвате ли? Или смятате да побегнете оттук с писъци като момиченца?

- Идваме с теб - каза Дарий и го настигна след няколко крачки.

- Да, освен това казах само, че искам да побягна. Не съм споменавала нищо за пищене. Въобще не съм от пищящите

- каза Афродита.

И двамата изглеждаха достатъчно решителни, но не беше изминал и половината от пътя до моста, когато чу Афродита да шепне нещо на Дарий. Обърна се да ги погледне. Дори на едва доловимата светлина от факлите той забеляза колко са пребледнели. Реши да спре за малко.

- Не е нужно да идвате с мен. Всички, дори Танатос, казаха, че няма начин да допуснат който и да било друг, освен мен на острова. Дори да грешат и да успеете да влезете, не бихте могли да направите кой знае какво. Трябва да открия начин да помогна на Зоуи. Сам.

- Можем да сме до теб, докато си в Отвъдното каза

Дарий.

-Да ти пазим гърба, така да се каже. Зоуи би ми била адски ядосана, като се върне ей там - и Афродита посочи тялото й - и разбере, че с Дарий сме офейкали и сме те оставили да се оправяш сам. Знаеш я каква е с нейните мании един за всички и всички за един. Вампирите нямаше как да докарат тук цялата групичка смотаняци, за което не мога да ги обвиня, така че с Дарий ще поемем и тяхната роля. Отново. И както вече каза, спри да губиш времето, с което и без това не разполагаш. Тя посочи към мрака около тях. - Тръгвай. Аз просто няма да обръщам внимание на огромните черни вълни под нас и че съм абсолютно сигурна, че скапаният мост ще се срути и ще ни запрати в шибаната вода, където морските чудовища ще ни завлекат надолу в зловещата, черна бездна и ще ни изсмучат мозъците.

- Наистина ли така се чувстваш? - попита Старк и неуспешно се опита да прикрие усмивката си.

Да, тъпако.

Старк погледна към Дарий, който кимна в знак на съгласие, защото вместо да говори, беше избрал да стисне челюсти и да хвърля подозрителни погледи към „зловещата, черна бездна“.

- Хм, на мен ми изглежда просто обикновена вода с мост над нея. - Той вече дори не се опитваше да прикрие усмивката си. - Срамота, че така се плашите.

- Върви, - каза му Афродита, - преди да съм забравила, че носиш Зоуи, и да те бутна от моста, за да можем двамата с Дарий да побегнем оттук, крещейки или не.

Усмивката на Старк издържа само още няколко крачки. Не му беше нужно древно заклинание за прогонване, за да се отрезви. Всичко, което го интересуваше, беше неподвижното тяло на Зоуи в ръцете му.

Не трябва да се занимавам с Афродита. Трябва да се концентрирам. Да помисля за това, което ще им кажа, и моля те, моля те, Никс, нека да успея. Нека да кажа правилното нещо, което ще ме допусне на острова.

Сериозен и с решителна крачка, Старк ги поведе по моста, като в един момент спряха до внушителна арка, направена от ефирно красив бял камък. Светлината от факлите разкриваше сребърни жилки в нещо, за което Старк реши, че е рядък вид мрамор, и караше цялата арка да блещука примамливо.

- О, по дяволите, дори не мога да го погледна - каза Афродита и извърна глава от арката. - А обикновено харесвам блестящи неща.

И тук има от същото заклинание. - Гласът на Дарий беше изпълнен с напрежение. Предназначено е да отблъсква.

- Да отблъсква? - Афродита погледна пак към арката и потръпна, а после отново извърна поглед. - Отвращава е по-точно казано.

- На теб не ти въздейства, така ли? попита Дарий.

Старк сви рамене: