Изпепелена

- И как точно ръката и крилото ти се излекуваха снощи?

Репхайм не искаше да й отговори. Тя се взря в него със

своите големи очи, изпълнени е укор, и той усети желание да я излъже. Да й каже, че е станало чудо, което се дължи на безсмъртната му кръв. Но не можеше да я излъже. Не би я излъгал.

Призовах силите, които ми се подчиняват по рождение. Трябваше. Чух те да крещиш името ми.

- Но бикът каза, че си бил изпълнен с неговите сили, а не с тези на баща си.

Усетих, че са различни - кимна той. - Не знаех на какво се дължи. Нито осъзнавах, че черпя сили директно от самия Мрак.

- Значи Мракът те е излекувал.

- Да. А после земята ме излекува от раните, които Мракът ми нанесе.

Е, добре тогава. - Тя се изправи рязко и изтръска дън-ките си. - Вече си по-добре, а аз трябва да тръгвам. Както казах, вече ми е много трудно да се отдалечавам от Дома на нощта, понеже всички са полудели от мисълта, че в околностите броди гарван-демон.

Тя тръгна да си отива и мина с бърза крачка покрай него, а той я хвана за китката.

Стиви Рей се отдръпна.

Ръката му изведнъж увисна във въздуха и той отстъпи крачка назад.

Известно време се гледаха.

- Трябва да тръгвам - каза тя.

- Ще се върнеш ли?

- Налага се! Нали обещах!

Тя изкрещя думите насреща му и той се почувства, сякаш го е зашлевила.

Освобождавам те от обещанието ти - извика й той в отговор, ядосан, че това дребничко момиче може да му причини такива емоции.

Очите й бяха необичайно ярки:

- Не на теб съм го обещала, така че не можеш да ме освободиш.

После тя мина бързо покрай него, като извъртя глава, за да не види лицето й.

- Не се връщай, ако е само защото се налага. Върни се само ако го искаш - извика той след нея.

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА Старк

Стиви Рей не спря, не се обърна и въобще не го погледна повече. Просто си тръгна.

Репхайм стоя дълго така. Когато звукът от колата й престана да се чува, той най-после се раздвижи. С вик на отчаяние се затича и се понесе в нощното небе, удряйки по хладния вятър с крилете си все повече и повече, до топлите течения, които да го издигнат и понесат на някъде. Където и да е.

Просто надалеч! Отведи ме далеч оттук!

Гарванът-демон се насочи на изток, точно в обратната посока на тази, в която пое Стиви Рей. Далеч от Тулса и объркването, което настъпи в живота му, откакто тя се появи в него. После затвори съзнанието си за всичко, освен за познатата радост от летенето, и се понесе надалеч.

- Да, слушам те, Афродита. Искаш от мен да запомня това стихотворение - каза й Старк през слушалките в хеликоптера.

Искаше му се да знае как може да ги изключи. Не желаеше да я слуша повече. Не му се говореше нито с нея, нито с когото и да било друг. Беше прекадено зает да прехвърля отново и отново в ума си стратегията за проникване на острова. Той се загледа през прозореца в опит да види нещо през мрака и мъглата. Според Дуантия и останалата част от Висшия Съвет той щеше да се сблъска със сигурната смърт след най-много пет дни.

- Не стихотворение, идиот такъв. Това е пророчество. Не бих искала от теб да зубриш стихотворение. Метафори, сравнения, алюзии, символизъм, дрън-дрън. Косата ме заболява, като се замисля за всички тези простотии. Не че пророчествата са по-малко гадни, но за съжаление са важни. А Стиви Рей има право конкретно за това пророчество. Звучи като указание.

-Съгласен съм с Афродита и Стиви Рей - намеси се Дарий. - Пророчествата на Крамиша са били от полза на Зоуи и преди. Това сигурно също би могло да й помогне.

Старк откъсна погледа си от прозореца:

- Знам.

Той погледна първо Дарий, после Афродита, а накрая погледът му се спря върху безжизненото тяло на Зоуи, което бе завързано за носилка, поставена между седалките им.

- Тя вече намери Калона по вода. Сега остава да го пречисти през огън. Вятърът ще й прошепне нещо, което духът вече знае. И ако тя продължи да се придържа към истината, ще успее да се освободи. Вече съм запомнил проклетото нещо. Не ми пука дали е стихотворение или пророчество. Щом има шанс да й помогне, ще й го предам.

Гласът на пилота прозвуча в слушалките им:

- Тук ще кацна. Запомнете, че единственото, което мога да направя, е да ви сваля. Всичко останало си зависи от вас. Само да знаете, че ако направите и една крачка на острова без разрешение от Сгиат, ще умрете.

Схванах го още след първите десетина пъти, в които го каза, тъпак такъв промърмори Старк, без да обръща внимание на мрачния поглед, с който пилотът го стрелна през рамо.

Хеликоптерът се приземи и Дарий му помогна да откоп-чае Зоуи. Старк скочи на земята, Дарий и Афродита внимателно му подадоха тялото на Зоуи и той я пое в ръце, опитвайки се да я предпази от студения и влажен вятър от перката на хеликоптера. Не беше минала и минута и пилотът си тръгна.

- Глупаци каза Старк. _

- Те просто си следват инструкциите - каза Дарий, който се оглеждаше така, сякаш очаква някое зомби да изскочи и да ги нападне.

- Няма майтап, това място е адски зловещо - каза Афродита и се присламчи към Дарий, който я притисна към себе си собственически.