Изпепелена

- Впечатляващо е и очевидно доста скъпо, но не ми изглежда ни най-малко странно. - Той направи крачка към арката. - Е, къде е звънецът или каквото е там? Как да повикаме някого? Има ли телефон или трябва да крещя?

- Ха гаелик акив?

Безплътният мъжки глас прозвуча сякаш от вътрешността на самата арка. Старк се огледа в мрака объркано.

- Д°бре, ще говоря на английски - продължи гласът. -Нежеланото ви присъствие е достатъчно, за да ме призове тук.

Трябва да видя Сгиат. Това е въпрос на живот и смърт - заяви Старк,

- Сгиат не се занимава с уейнз, дори да е въпрос на живот

и смърт. _{г г} ^

Този път гласът прозвуча по-близо, по-ясно и притежаваше силен шотландски акцент.

- Какво, по дяволите, е уейнз? - прошепна Афродита.

_ Ш-т - скастри я Старк и се обърна отново към безплътния глас. - Зоуи не е дете. Тя е Висша Жрица и се нуждае

от помощ. _Т1

Един мъж пристъпи към тях от сенките. Носеше килт,

но не типично шотландски. А и останалата част от носията липсваше. Нямаше риза и елек от туид. Мускулестите му гърди и ръце бяха голи, носеше единствено кожен елек и протектори на ръцете. Дръжката на меча му проблясваше на кръста. С изключение на малък кичур в средата на главата, останалата му коса беше обръсната. На едното му ухо висяха две златни халки. На китката си носеше златна гривна символизираща ранга му на военачалник. В контраст със силното тяло лицето му бе покрито с бръчки, а късата му брада беше напълно бяла. Татуировките по лицето му бяха грифони, чиито нокти се простираха до скулите му. Общото впечатление, което той остави у Старк, беше, че този воин е в състояние да мине през огън и вода невредим и да излезе като победител.

- Това дете е някакъв новак, а не Висша Жрица - каза

- Зоуи не е като другите новаци започна да говори бързо Старк, защото се опасяваше, че воинът можеше да се изпари също така внезапно, както се бе появил. - Допреди два дни тя имаше вампирски татуировки по цялото си тяло. Освен това има и дарба да управлява всичките пет елемен^Та Преценяващите очи на воина останаха върху Старк, без изобщо да поглеждат Зоуи, Дарий или Афродита.

- Но сега виждам просто един новак в безсъзнание.

- Душата й се пръсна преди два дни, когато се бореше с паднал безсмъртен. Щом това се случи, татуировките и изчезнаха.

- Тогава я очаква смърт.

Вампирът вдигна ръка и направи жест, с който ги отпращаше, след което се обърна да си тръгне.

- Не! - извика Старк и пристъпи напред.

- Стад анис! — нареди воинът и с невероятна скорост се завъртя, скочи напред и препречи пътя на Старк. - Глупав ли си или просто тъп, момко? Не ще получиш позволение да пристъпиш във владенията на Сгиат, Островът на жените. Ако опиташ, значи се отказваш от живота си без съмнение.

На сантиметри от внушителния воин Старк стоеше непоколебимо и го гледаше в очите:

- Не съм глупак. Аз съм воин на Зоуи и мисля, че мога да я защитя най-добре, като я доведа на този остров, защото е мое право да отнеса своята Висша Жрица при Сгиат.

- Не си разбрал правилно, воине - каза вампирът ведро, но твърдо. - Сгиат и островът й не се подчиняват на правилата на Висшия Съвет. Аз не съм Син на Еребус, аз съм мо банн ри, моята кралица не е в Италия. Независимо че си воин на ранена Висша Жрица, ти нямаш право да влизаш тук. Тук нямаш никакви права.

Старк рязко се обърна към Дарий:

- Вземи Зоуи.

Той предаде Висшата си Жрица на другия воин и отново застана лице в лице с вампира. Вдигна ръката си с дланта напред и докато мъжът го гледаше с подчертано любопитство, той разряза с нокът кожата на китката си.

- Не моля да вляза тук като Син на Еребус. Напуснах Висшия Съвет. Техните правила не струват пукната пара за мен. По дяволите, аз не моля за разрешение да вляза! По силата на правото, което ми дава моята кръв, аз настоявам да видя Сгиат. Имам нещо важно да й кажа.

Вампирът не отмести поглед от очите на Старк, но подуши внимателно въздуха.

- Как е името ти?

- Наричат ме Старк, но мисля, че името, за което питаш, е това, което носех преди да бъда Белязан. МакУолис.

- Остани тук, МакУолис - каза вампирът и изчезна в нощта.

Старк забърса кървищата си ръка с дънките и взе обратно

Зоуи от Дарий:

- Няма да я оставя да умре.

Пое си дълбоко дъх, затвори очи и се приготви да мине през арката и да последва вампира, като разчиташе кръвта на човешките му предни да го защити.

Дарий го хвана за ръката и му попречи да премине:

- Според мен той имаше предвид да го изчакаш тук, за-

щото ще се върне. ^

Старк спря и погледна първо Дарий, а после и Афродита,

която завъртя очи с досада:

- Знаеш ли, трябва да се научиш на малко търпение и на малко „сещай се сам“. Боже, просто почакай няколко минутки. Варваринът ти каза да почакаш тук, не да си тръгваш. Звучеше, сякаш смята да се върне.

Старк изсумтя, отдръпна се на крачка от арката и размести малко Зоуи в ръцете си, за да я хване по-удобно:

- Добре. Ще почакам. Но няма да чакам дълго. Или ще ме пуснат на скапания остров, или няма. Което и от двете да е, искам да приключим колкото може по-бързо е това.

което идва.