Изпепелена

Старк стоеше безмълвен и взрян в себе си, отсрещното му аз се насочи към него и замахна с меча, като остави кървава диря по ръката му.

- Да, явно ще е още по-лесно, отколкото си мислех - каза той и замахна с меча повторно.

ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА Афродита

- в къщата свети, но няма никого - каза Афродита, като размаха ръка пред отворените, но невиждащи очи на Старк.

Наложи се да отдръпне ръката си бързо, защото точно тогава Сеорас замахна и направи още един разрез върху тялото на Старк.

- Той вече прилича на хамбургер. Нужно ли е да продължаваш? — попита Афродита,

Не че със Старк особено се обичаха, но това не значеше, че й бе приятно да гледа как го кълцат на парчета.

Сеорас като че ли не я чу. Беше напълно концентриран

върху момчето пред него.

- Те са свързани в своята мисия - каза Сгиат.

Тя беше напуснала трона си и се доближи до Афродита.

- Но вашият бранител е в съзнание и душата му е в тялото - каза Дарий.

- Да. Съзнанието му е тук. Но той е концентриран върху момчето и усеща сърцето и дишането му. Сеорас отлично знае колко близо се намира Старк до смъртта във всеки един момент. Ако наклони везните прекадено много в едната посока, душата му ще се завърне в тялото. А ако ги наклони в другата, той ще умре.

- А как ще разбере кога да приключи с това?

Афродита неволно потрепна, когато острието на Сеорас

разряза плътта на Старк за пореден път.

- Старк или ще се събуди, или ще умре. И в двата случая ще е резултат от действията на самия Старк, а не на моя бранител. Това, което той прави, е да позволява на момчето да действа според своя собствен избор. Сгиат говореше на Афродита, но погледът й не изпускаше Сеорас. - Вие би трябвало да направите същото.

- Да го порежем? - Афродита се намръщи на кралицата, която се усмихна в отговор, но не откъсна очи от бранителя си.

- Казваш, че си Пророчица на Никс, така ли?

- Аз съм Пророчица, не просто го казвам.

- Тогава използвай дарбата си, за да помогнеш на момчето.

- Бих го направила, стига да имах поне някаква бегла представа как да стане това.

- Афродита, може би трябва да... започна Дарий и дръпна Афродита за ръката, за да я отведе от Сгиат, очевидно притеснен, че тя притиска кралицата прекадено много.

- Не, воине. Не трябва да я отдалечаваш. Едно от нещата, които ще научиш като воин на силна жена, е, че нейните думи често ще я поставят в опасност, от която няма как да я предпазиш. Но понеже думите са си нейни, последиците също остават за нея. - Сгиат най-сетне погледна към Афродита. Използвай силата на думите си като острие и потърси сама отговорите. Истинската Пророчица се нуждае от много малко напътствия, а силата, контролирана от мъдрост и търпение, трябва да те научи как да я използваш правилно. - Кралицата вдигна ръка и направи жест към останалите вампири в залата. - Покажете на Пророчицата и нейния бранител стаята им. Дайте им възможност да се освежат и да си починат.

Без да каже нищо повече, Сгиат се завърна на трона си и не откъсна поглед от Сеорас.

Афродита стисна устни и последва червенокосия гигант, чиито татуировки представляваха заплетени спирали, направени от малки сапфирени точици.

Върнаха се обратно до стълбището и се качиха на горния етаж, където стените бяха украсени с мечове, проблясващи на светлината от факлите. Стигнаха до малко единично стълбище, което водеше към дървена врата. Воинът я отвори и с жест ги покани да влязат.

Нали ще ме повикате веднага, ако със Старк нещо се промени? - попита Афродита, преди той да затвори вратата.

- Да - отвърна воинът с неочаквано нежен глас и ги остави сами.

Мислиш ли, че устата ми може да ми докара неприятности? - попита тя Дарий.

- Естествено — отвърна той и вдигна вежди.

- Виж какво, не се шегувам — намръщи му се тя.

- Нито пък аз.

- Но защо? Защото казвам, каквото мисля ли?

- Не, красавице моя. Защото използваш думите си като кинжали, а острите кинжали често създават проблеми.

Тя изсумтя недоволно и седна на огромното легло.

- Ако думите ми са като кинжали, защо, по дяволите, ме харесваш?

Дарий седна зад нея и хвана ръката й:

- Забрави ли, че кинжалът е любимото ми оръжие?

Афродита го погледна в очите и се почувства уязвима,

въпреки нежния му тон.

- Сериозно питам. Аз съм кучка. Не би трябвало да ме харесваш. Не мисля, че повечето хора ме харесват.

- Тези, които те познават, те харесват. Поне истинската ти същност. А това, което аз изпитвам към теб, е много отвъд харесването. Обичам те, Афродита. Обичам силата ти, чувството ти за хумор, загрижеността, която показваш към приятелите си. Обичам и това, което е пречупено в теб и едва сега започва да се излекува.

Афродита примига, за да спре сълзите си, но не отмести поглед от него.

- Всичко това ме прави все пак ужасна кучка.

- Всичко това те прави каквато си. Той вдигна ръката й към устните си и я целуна нежно. - Също така те прави достатъчно силна, за да откриеш как да помогнеш на Старк.

- Но аз не знам как да му помогна!

- Ти използва дарбата си, за да установиш отсъствието на Зоуи, както и на Калона. Не можеш ли да използваш същото нещо, за да усетиш какво става и със Старк?