Изпепелена

Афродита потисна отчаяната си въздишка и направи това, което богинята я посъветва, макар да се чувстваше като че наднича в нечия спалня.

- Наистина ли, Хийт? - Зоуи се загледа в него и за миг изглеждаше по-скоро като себе си, отколкото като този откачен призрак, който не можеше да стои на едно място. - Ти би останал тук?

Тя му се усмихна колебливо и тялото й се размърда неспокойно в ръцете му.

Той се наведе и я целуна нежно.

- Скъпа, където си ти, там искам да съм и аз. Завинаги.

С болезнен стон тя се отскубна от ръцете му.

- Съжалявам, съжалявам - каза тя и отново започна да крачи. - Не мога да се спра.

- Така е, защото трябва да събереш разпръснатите части на душата си. Не можеш да си с мен, ако не го направиш, Зо. Просто ще продължиш да крачиш, докато изгубиш цялата си душа и изчезнеш напълно.

- Аз съм виновна за смъртта ти. Заради мен си тук, без да принадлежиш на това място. Как е възможно още да ме обичаш?

Тя отметна дългата коса от лицето си и започна да обикаля в кръг около Хийт, без да спира дори за миг.

Не си виновна ти! Калона ме уби. Както и да е, какво значение има къде сме, независимо дали живи или мъртви, щом сме заедно?

- Наистина ли мислиш така?

- Обичам те, Зоуи. От първия ден, в който те видях. И ще те обичам винаги. Заклевам се. Ако събереш душата си отново, ще сме заедно завинаги.

- Завинаги прошепна тя. - И ще ми простиш?

Скъпа, изобщо няма какво да ти прощавам.

С видими, огромни усилия, Зоуи спря за миг на едно място.

Тогава заради теб ще се опитам да го направя.

Тя разпери ръце и отметна глава назад. Бледото й тяло започна да грее с лека колеблива светлина и тя започна да изрежда имена.

Афродита се понесе извън гората с такава скорост, че стомахът я сви,

О, не, по-бавно, ще повърна.

Лек ветрец я обгърна и прогони замайването й. Когато се раздвижи, вече не й се виеше свят, но беше ужасно объркана.

Добре, нищо не разбрах. Зоуи ще събере душата си в едно, но ще остане тук с Хийт, вместо да се върне в тялото си, така ли?

В едно от вероятните разклонения на бъдещето, да.

Афродита се поколеба, а после неохотно попита:

Но щастлива ли ще бъде така?

Да. Зоуи и Хийт ще са много щастливи да бъдат завинаги заедно в Отвъдното.

Афродита се почувства много тъжна, но все пак трябваше да продължи.

Значи може би трябва да остане тук. Ще ни липсва. Афродита потисна неочакваното желание да заплаче, но после продължи. Ще бъде много жалко за Старк, но щом и е писано да остане тук, нека така да бъде.

Това, което е писано на някого, се променя от неговия избор. Това е само едната версия на Зоуи и нейното бъдеще. Както и всеки избор на взетите в Отвъдното решения могат да променят бъдещето на земята. Ако Зоуи избере да остане, очаква ни е то това бъдеще:

Афродита се озова пред сцена, която й беше ужасно позната. Стоеше в средата на полето от последното й видение. Както и преди, тя беше сред хората, които горяха. Хора, вампири и новаци. Тя отново изпита болката от огъня, заедно с агонията, която съпровождаше видението. Както и тогава, Афродита погледна нагоре и видя Калона да стои пред тях, само че този път Зоуи не беше с него, за да каже или направи онова, което тогава го унищожи. Този път там беше Неферет. Тя крачеше до Калона и наблюдаваше горящите хора. После започна да прави странни движения с ръце и Мракът избухна около нея. Извирайки от нея, той се разпростираше към полето и загаси огъня, но не отне болката.

- Не, няма да ги убивам! - Тя насочи пръст към Калона и сноп черни нишки се плъзнаха към него и обвиха тялото му. - Помогни ми да ги направя свои.

Калона се подчини. Афродита се концентрира върху него и черните нишки, които опасваха цялото му тяло, станаха видими. Те се гърчеха и го караха да потрепва. Той простена и Афродита не разбра дали беше от болка или от удоволствие. Усмихна се зловещо на Неферет и разпери ръце, за да приеме Мрака.

- Както пожелаеш, богиньо моя.

Обвит с мрачните нишки, Калона пристъпи напред и застана пред нея, а после падна на колене и преклони глава. Неферет се наведе, близна кожата на Калона и с жадна свирепост, от която Афродита настръхна, проби кожата му със зъби и пи от него. Мрачните нишки се разтрепериха и станаха още повече.

Напълно отвратена, Афродита отмести поглед и видя Стиви Рей да се появява на полето.

Стиви Рей?