Изпепелена

До нея се раздвижи нещо черно и Афродита осъзна, че това е гарван-демон. Вървяха един до друг, толкова близо, сякаш са заедно.

Какво, по дяволите, значеше това?

Гарванът-демон разпери кри ле и ги обви около Стиви Рей, сякаш я прегръщаше. Тя въздъхна и се приближи още повече до съществото. Афродита беше толкова потресена от това, че изобщо не забеляза откъде се появи индианското момче. Беше си просто там, точно пред гарвана-демон.

Въпреки болката и ужаса, които й причиняваше видението, тя не можеше да не забележи колко красив бе индианецът. Беше полугол е поразително тяло и дълга, гарваново-черна коса, в която бяха вплетени птичи пера. Беше висок, мускулест и невероятно готин.

Той избута гарвана-демон и подаде ръка на Стиви Рей:

- Приеми ме и той ще си отиде.

Стиви Рей се отдръпна от прегръдката на гарвана-демон, но не пое протегната ръка на момчето.

- Не е толкова просто - каза тя.

Все още на колене пред Неферет, Калона изкрещя:

- Репхайм! Не ме предавай отново, сине мой!

След думите на безсмъртния гарванът-демон нападна индианеца. Двамата се сбиха жестоко, а Стиви Рей стоеше, без да помръдне, гледаше гарвана-демон и плачеше отчаяно.

- Не ме изоставяй, Репхайм. Моля те, не ме изоставяй -проплакваше тя.

На хоризонта зад тях Афродита първоначално си помисли, че вижда изгряващото слънце, но след като го погледна повторно, осъзна, че не е слънцето, а огромен бял бик, който се покатери върху трупа на черния, загинал в опит да спаси днешния свят.

Видението приключи. Никс изпрати на Афродита лек ветрец, за да успокои треперещата й душа.

О, богиньо! - прошепна тя. - Не. моля те, не. Изборът, направен от някакво момиче, може ли да наруши баланса между Светлината и Мрака в целия свят? Как изобщо е възможно това?

Помисли, че твоят избор на доброта отвори пътя на цял нов вид вампири, каквито преди това не бяха съществували.

Червените? Но те вече съществуваха, преди аз да направя каквото и да било.

Да, но пътят към тяхната човечност беше затворен, преди да направиш своята саможертва. Твоят избор го отвори за тях. А не си ли и ти просто едно момиче?

О, мамка му. Разбрах. Зоуи непременно трябва да се върне.

Тогава Хийт трябва да напусне владенията ми. Това е единственият начин Зоуи да избере да се върне в тялото си, ако успее да събере душата си в едно.

Как да го убедя да си тръгне?

Единственото, което можеш да направиш, е да им дадеш информация, дъще моя. Изборът трябва да си остане техен. На Хийт, Зоуи и Старк.

Изведнъж Афродита се понесе обратно. Отвори очи и примига от болка, опитвайки се да се фокусира през мъглата и кървавите си сълзи.

- Ти се завърна при мен!

Афродита се изправи. Беше замаяна, а главата й пулсираше от болка, която вече доста добре познаваше.

-Изпий това, красавице моя. Трябва да се подкрепиш след подобно пътешествие.

Дарий й поднесе бокал и й помогна да отпие от него.

- Трябва да стигна до Старк - каза тя, след като изпи виното.

- Но очите ти... трябва да си починеш.

- Ако сега тръгна да си почивам, има вероятност целият шибан свят да иде по дяволите. Буквално.

- Тогава ще те заведа при Старк.

Афродита се чувстваше замаяна и слаба, но решително се подпря на своя воин и се върна във Фи-анна Фоил, къде-то почти нищо не се бе променило. Сгиат не откъсваше очи от своя бранител, който бавно и методично нанасяше удари по Старк с острието си.

Афродита реши да не губи време и отиде право при Сгиат:

- Трябва да говоря със Старк. Веднага.

Сгиат я погледна и по треперещото й тяло и кървавите очи се досети какво се е случило.

- Използвала си дарбата си?

- Да. И трябва да кажа на Старк нещо, иначе ще стане много зле. За всички. Много, много зле.

Кралицата кимна и направи жест към Афродита да я последва към Сеол не Ги.

- Имаш само минута. Говори ясно и бързо. Ако го задържиш тук прекалено дълго, ще загуби пътя си към Отвъдното и няма да може да се завърне там, докато не се възстанови от днешното си пътуване, а трябва да си наясно, че възстановяването ще му отнеме седмици.

- Разбрах. Имам само един шанс. Готова съм.