Изпепелена

Доволен, Калона се оттегли към края на гората в очакване. Момчето щеше да помогне на Зоуи да събере душата си, но тя не би го напуснала, не й ако той е пътят, по който тя е постигнала единство. Единствено въпрос на време е, докато земното й тяло загине без душа.

Тогава той би могъл да се завърне в тялото си и обетът му към Неферет ще е изпълнен. А после, помисли си Калона със зловеща усмивка, ще се погрижа Тси Сгили никога повече да няма контрол върху мен.

Старк

Старк видя как Хийт пристъпи от един свят в друг. За миг не можеше да се помръдне, дори за да отиде при Зоуи.

Оказа се прав, Хийт наистина беше по-смел от него. Старк се наведе леко и прошепна:

- Бъди с Хийт, Никс. И нека някак отново да се срещнат със Зоуи. - Устните му се разтеглиха в усмивка и той добави: - Дори това да ми причини големи проблеми в бъдеще.

После вдигна глава, забърса очите си и излезе иззад скалата, като се насочи към Зоуи с бърза крачка.

Тя изглеждаше наистина зле. Косата й се развяваше от вятъра, който като че ли й нашепваше нещо, докато крачеше в кръг. Без да вижда все още Старк, тя вдигна ръка, за да отметне косата от лицето си, и той забеляза, че е започнала да става прозрачна.

Буквално изчезваше малко по малко.

- Зоуи, аз съм.

Звукът от гласа му й подейства като токов удар. Тя подскочи и се завъртя към него.

- Хийт!

- Не. Аз съм, Старк. Аз... съжалявам за Хийт измърмори той и се почувства глупаво, но не знаеше какво друго да каже.

- Той си отиде.

Тя погледна с празен поглед към мястото, където Хийт стоеше точно преди да изчезне, а после започна да обикаля в кръг. Очите й попаднаха на Старк.

Тя го разпозна и се олюля за миг, спря и обви ръце около себе си.

Старк! - Зоуи не спираше да клати глава. - Не, не и ти, не!

Той се досети какво си е помислила и моментално се доближи до нея, придърпа вдървеното й тяло в прегръдките си и я притисна силно.

Не съм мъртъв. - Той изрече думите бавно и внимателно, като я гледаше в очите. - Разбираш ли, Зоуи? Аз съм

тук, но тялото ми е добре. То е в реалния свят, заедно с твоето. Никой от нас двама ни не е мъртъв.

За миг тя почти се усмихна. Отпусна се в ръцете му и се остави да я задържи на едно място.

Толкова ми липсваше - промърмори тя.

После се отдръпна леко и го разгледа внимателно.

- Ти си моят воин.

- Да, аз съм твоят воин. И винаги ще бъда.

С лека въздишка тя започна отново да крачи.

Той тръгна с нея, без да е напълно сигурен как да спечели доверието на тази призрачна и странна версия на Зоуи. Спомни си, че Хийт й говореше сякаш е съвсем нормална, така че без да обръща внимание на обърканите й думи и че не може да спре на едно място, той взе ръката й, сякаш са тръгнали на обикновена разходка в гората.

Тук е много хубаво.

- Предполага се да е спокойно.

- Според мен е така.

- Не, не и за мен. Никога повече няма да мога да намеря покой. Загубих тази част от себе си.

Той стисна ръката й:

- Точно затова съм тук. Ще те защитавам, за да събереш частите на пръснатата си душа в едно, а после ще се върнем вкъщи.

Тя не го погледна.

- Не мога. Върни се без мен. Аз трябва да остана тук и да чакам Хийт.

- Зоуи, Хийт няма да се върне тук. Той се върна към живота. Ще бъде прероден. Ще се появи отново, но в реалния свят.

- Не може да е там. Той е мъртъв.

Добре, виж сега. И аз не съм много добър в обясненията за неща с Отвъдното и т.н., но от това, което разбрах, Хийт си тръгна, за да може душата му да се прероди в следващ живот. Така ще можете да се срещнете пак, Зоуи.

Тя спря и се загледа в него, после поклати глава и закрачи отново.

Старк стисна устни, за да не изрече това, което го разкъсваше вътрешно - че не го обичаше достатъчно, че тя би събрала душата си, за да бъде с Хийт, но не и с него.

Старк мислено разтърси себе си за раменете. Тук не ставаше дума само за любов. Знаеше го още когато Сеорас го попита дали би рискувал живота си за Зоуи, дори да знае, че ще я загуби.

Ще остана с нея, беше отвърнал Старк.

Като неин воин, да, но не и като неин любим, отвърна му Сеорас.

Може би не като неин любим.

Старк се загледа отново в Зоуи. Тя беше напълно разбита. Татуировките й ги нямаше. Душата й беше разкъсана. Тя губеше себе си. Все още виждаше добротата и силата й, но тя вече не беше същата като преди. Но дори и с разбита душа, тя бе неговата кралица, неговата банн ри ши.

Но знай, че няма връщане назад, защото такъв е законът. Забрави за воинската ярост, злоба, предубеждение и мъст. Само твоята непоколебима вяра в честта може да ти бъде награда. Няма гаранция, че ще получиш любов, щастие или облага.

Старк беше неин бранител, независимо от всичко. Беше свързан с нея с връзка, много по-силна от всяка любов - честта.