Изпепелена

- да, Суперземята е готино място, където да се скриеш. Усещам особена сила тук от самото начало. Затова и знаех, че тя ще избере да остане с теб.

- Само че докато е тук, тя не може да се върне в тялото си. Така че отново ти пожелавам успех срещу Калона. Гадният задник ме уби. Надявам се ти да се справиш по-добре. И ако успееш, наритай го и заради мен, и заради Зоуи.

Ще го направя. И, Хийт, искам да ти кажа нещо... аз не бих могъл да направя това, което.ти правиш. Не бих бил толкова смел, за да я напусна.

Хийт го погледна в очите и сви рамене:

- Да, защото я обичам повече, отколкото ти.

- Постъпваш правилно. Това ти прави голяма чест - каза Старк.

- Трябва да знаеш, че в положението, в което се намирам, честта не значи абсолютно нищо. Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Те вървяха мълчаливо известно време, вглъбени в своите мисли, и следваха Зоуи, а думите на Хийт Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде, се въртяха в главата на Старк, докато е изненада не установи, че го е разбрал. Не че това направи нещата по-лесни, но поне поносими.

Откриха я в малко сечище навътре в гората. Обикаляше в кръг около висок кедър, който изглеждаше поразително красив, но доста не на място около останалите дървета в широколистната гора. Миризмата му изпълваше въздуха наоколо. Двамата се приближиха внимателно, така че Зоуи да не може да ги види. Старк кимна към няколко скали с човешки ръст, покрити с мъх, зад които мислеше да се скрие, а Хийт спря и подуши въздуха.

Много странно - прошепна той. - Чудя се какво прави този кедър тук.

- Кедър? Ето какво било каза Старк.

-Да. Има един огромен кедър между старата къща на Зоуи и моята. Изглежда почти като този и мирише по същия начин.

- Бабата на Зоуи е казала да запалят кедрови клонки около тялото ми, докато съм тук, в Отвъдното. Афродита ги

донесе в чантата си. Запалиха ги точно преди душата ми да се отдели. - Изведнъж той погледна Хийт. - Дървото е знак. Означава, че следваме правилния път.

Хийт отвърна на погледа, но не каза нищо дълго време.

- Надявам се това да е добър знак, но трябва да знаеш, че той не прави нещата за мен по-лесни ни най-малко.

- Да, ясно ми е.

- Така ли? Защото съм на път да изоставя единственото момиче, което някога съм обичал, макар да знам, че тя се нуждае от мен.

- Какво очакваш да ти кажа, Хийт? Че не искам да се налага да i?o правиш? Така е. Че предпочитам да не беше мъртъв и душата на Зоуи да беше цяла и единственият ми проблем да е как да се преборя с ревността си към теб и онзи задник Ерик?

- Няма нужда да ревнуваш от Ерик. Зо никога няма да бъде с тип, който се държи собственически с нея. Нека този

тип момчета да не те тревожат. „

- Ако си я върна жива и цяла, няма да допусна никои

мъж да ме тревожи повече - каза Старк.

- Когато - заяви Хийт тържествено. Старк го погледна въпросително. - Когато си я върнеш жива и цяла. Не „ако“. Няма да я изоставя, ако не си сигурен в това, което пра- Да така е, прав си. Когато си я върна. Сигурен съм, че

постъпвам правилно. И двамата постъпваме правилно. За съжаление при всички случаи Зоуи ще бъде наранена.

- Да, така е - отвърна Хийт и погледна към нея. - Но нищо не е толкова лошо, колкото това, което й се случва в момента.

Хийт се приведе напред и се удари последователно по двете рамена, както правеше, преди да излезе на терена по време на мач. После си пое дълбоко въздух и вдигна глава,

за да погледна Старк за последно.

- Направи всичко възможно тя да е убедена, че не искам да плаче и да страда за мен. Напомни й, че е много непривлекателна, когато плаче и подсмърча.

- Непременно.

- А като стана дума за това, най-добре си вземи носни кърпички. Не преувеличавам. Зоуи наистина много под-смърча, като се разплаче.

- Добре, ще се погрижа.

Хийт протегна ръката си към Старк:

- Грижи се за нея.

Старк стисна здраво предмишницата му в типичния вам-пирски поздрав:

- Като воин на воин ти давам дума.

- Добре, понеже ще ти държа сметка за това обещание, когато се видим следващия път.

Хийт пусна ръката на Старк, пое си отново дъх и пристъпи напред. Опита се да не мисли за това, което ще последва.

Загледа се в Зоуи и в сянката, която беше останала от нея. Замисли се за момичето, което обичаше от дете. Пред очите му се сменяха картини, виждаше неравната подстрижка, която сама си беше направила в четвърти клас. Усмихна се при спомена за детските им години в началното училище, когато коленете й бяха вечно ожулени. А после едно лято той замина със семейството си на почивка, остави я непохватна кльощавелка, а като се върна, видя, че се е превърнала в млада богиня. Неговата млада богиня.

- Хей, Зо - каза той и пристъпи към нея.

- Хийт! Тъкмо се чудех къде си. Аз... реших да спра тук, за да можеш да ме настигнеш. Липсваше ми.

- Много си бърза, Зо. Бързах колкото можах, но чак сега те настигам.

Той я хвана за ръка и забеляза, че кожата й е плашещо хладна.

Как се чувстваш, мила?