Изпепелена

- Значи трябва да й помогнем да събере душата си. Мисля, че мога да го направя. И, приятелче, не че искам да съм гаден, но не виждам с какво ще си й от полза. Ако искаш да свършиш нещо, излез навън и наритай задника на онази гад, дето ни държи тук като в капан. Ти се справи с него, аз ще се оправя със Зоуи.

Хийт тръгна да се отдалечава, но Старк го задържа:

- Да, можеш да й помогнеш да събере душата си, като й кажеш, че ще останете тук заедно, но ако го направиш, ще видиш сметката на всички, които Зоуи обича в реалния свят.

Хийт се обърна и погледна решително Старк:

- Не е много яко да ми говориш такива неща. Просто я остави. Знам, че я обичаш, но честно ти казвам, ти я познаваш едва отскоро. Аз съм с нея от години. Разбирам, че ще ти липсва, но ще й бъде много добре тук с мен. Ще бъде щастлива.

- Не става дума за любов. Става дума за правилно решение. Давам ти думата си на бранител, че казвам истината. Ако Зоуи не се върне в тялото си, светът, какъвто го познаваме аз и ти, ще бъде унищожен.

- Какви са тези бранителски глупости?

Старк си пое дълбоко дъх:

- Става дума за чест.

Нещо в гласа на Старк накара Хийт да погледне на него с други очи. Момчето се беше променило. Изглеждаше някак по-едър, по-зрял, не така наперен. Изглеждаше тъжен. Много тъжен.

- Виждам, че ми казваш истината.

Старк кимна:

- Афродита имаше видение. Видя как помагаш на Зоуи да събере душата си. Успя, като й обеща да останеш с нея тук. Така че тя не се превърна в Каоиник Ши. Остана тук с теб. Завинаги. Но без Зоуи, нямаше кой да спре Неферет и

Калона. ^

- И те превземат света — довърши вместо него Хийт.

- Да, превземат света потвърди Старк.

Хийт го погледна в очите:

- И ще трябва да я изоставя.

Няма да бъде сама. Аз съм неин воин, неин бранител. Давам ти думата си, че ще се погрижа тя винаги да е защитена.

Хийт кимна и отмести поглед от Старк, опитвайки се да овладее емоциите си. Искаше му се да побегне, да настигне Зоуи и да се увери, че тя ще остане с него тук завинаги. Но после погледът му се върна отново на Старк и осъзна с абсолютна сигурност, че Зоуи би била нещастна, ако приятелите й загинат. Това чувство би било по-силно от любовта й към него, по-силно от любовта й към когото и да било. И ако наистина я обича, ще трябва да я остави.

Струваше му се, че ще повърне, но се постара да се стегне и да звучи колкото се може по-нормално:

- Как ще й помогнеш да събере душата си след като си тръгна?

- Не можеш ли да й кажеш, че ще останете заедно и след това да си тръгнеш?

Хийт изсумтя:

- Приятел, няма да съм груб с теб, понеже не си мъртъв и не си много наясно с душите и т.н., но няма начин Зоуи да събере душата си, ако я излъжа. Просто няма как да стане.

- Добре, добре. Предполагам, че си прав. - Старк прокара ръка през косата си. - В такъв случай не знам как бих могъл да го направя, но ще го направя. Налага се. Ако ти си достатъчно силен, че да я напуснеш, значи аз ще съм достатъчно силен, за да намеря начин да я върна.

- Добре, имай предвид нещо. Зоуи не обича разни прия-телчета да я спасяват. Тя обича сама да се грижи за себе си. В най-добрия случай трябва просто да се отдръпнеш и да я оставиш да свърши работата.

- Ще го запомня - кимна тържествено Старк.

- Добре. Хайде да тръгваме.

Двамата тръгнаха към мястото, където Зоуи изчезна в сенките.

Ще се скрия, докато се сбогувате. Не искам да ме вижда, преди да си тръгнеш,

Хийт не се престраши да каже нищо, защото гласът му можеше да го издаде. Така че просто кимна.

- Разкажи ми за това, което спомена - страшното, което ви държи тук вътре.

Хийт се закашля:

- В началото си помислих, че е Калона, но странното нешо, което се случи днес, ме кара да мисля, че не е той. Останах е впечатление, че онова нещо отвън се опитва да ми помогне да спася Зоуи.

- Но да останете тук, нали?

- Да, именно. Това беше основната идея.

- Значи Калона ти каза как да направиш така, че Зоуи никога да не напусне Отвъдното и никога да не се върне в тялото си - каза Старк. - Затова е изпратен тук.

- И почти успя да го постигне, като ме използва. Шибан задник. Сякаш не му е достатъчно, че ме уби! - Хийт погледна Старк в очите. Значи затова си тук. Искам да кажа, за да ме накараш да се разкарам, а после да нариташ задника на Калона, за да може Зоуи наистина да се върне обратно с теб.

- Да, точно затова съм тук.

- Успех с наритването на безсмъртния задник, приятел.

- Мислих за това и единственото, което трябва да правя, е да го държа настрана от Зи достатъчно дълго, за да събере душата си. После ще може да се върне обратно в тялото си, където Калона не може да я нарани. Или поне точно сега не може.

- Не. Извинявай, че обърквам плановете ти, но ако е само за това, Зоуи не се нуждае от защитата ти.

Старк го погледна въпросително.

- Много е просто. Зоуи е в безопасност в тази гора. Гадната твар не може да влезе тук. Има нещо специално около това място. Сякаш цялата магия на земята произтича оттук. Все едно е някаква Суперземя. Не го ли усещаш?