Изпепелена

-Нямам представа какво да направя! - извика той и блъсна с юмрук кората на едно покрито с мъх дърво. Не знам какво да направя! — Хийт блъсна дървото още веднъж, без да обръща внимание на болката. Не! Знам! Какво! Да! Направя!

На всяка дума той удряше дървото отново и отново, до-като кожата му се разкъса и миризмата на собствената му кръв се разнесе около него.

Изведнъж някаква сянка закри слънцето. Изтривайки кървящата си ръка в мъха, той вдигна поглед.

Мрак. Криле. Попиваха светлината на богинята.

С разтуптяно сърце Хийт се наведе и сви юмруците си пред гърдите в отбранителна позиция. Но атака не последва.

Това, което последва, бяха прошепнати мисли, които сякаш се процеждаха от сенките наоколо и потъваха в кръвта му.

Тя ще остане тук с теб завинаги, но първо трябва да е цяла.

Хийт примига от изненада:

- Кой е там?

Използвай ума си, нищожен човеко.

- Добре, така мисля да направя - каза той и се загледа в реещата се сянка.

Дали беше Калона? Не можеше да види добре през клоните.

Кажи й да събере частите от душата си в едно и тя ще се съгласи да остане тук, в свещената гора, с теб.

- Това го разбрах. Само не знам как може да го направи.

Отговорът е във връзката й с теб.

- Нашата връзка? Но аз не знам как...

Изведнъж Хийт осъзна, че всъщност знаеше как да използва връзката им. Трябваше просто Зоуи да го изслуша, а той винаги е успявал да го направи дори когато се държеше като пълен идиот, пиеше, пушеше трева и правеше простотии в училище, а тя се опитваше да го зареже. Винаги е успявал да спаси положението и да останат заедно.

Хийт се усмихна доволно. Това беше! Забравил за крилатия Мрак, той хукна след Зоуи и светлината на богинята се разля отново върху гората. Тяхната връзка беше ключът. Тя бяха заедно, независимо от всичко, което се случваше в живота им. Връзката все още си я имаше. Тя доведе Зоуи при него дори след смъртта му. Именно нея ще използва. Щом Зоуи осъзнае, че могат да са заедно и че ще й е хубаво с него тук, тя ще събере душата си. А после, срещу каквото и да трябва да се изправят, ще го направят заедно. Не би трябвало да е толкова трудно. Неговата Зо беше голяма работа.

Той се затича още по-бързо след нея, но някакъв шепот

го спря:

- Хийт!

- Какво, по дяволите...?

- Насам!

Той се обърна, видя златистата лента, заплетена в корените на самодивско дърво, и примига от изненада, когато момчето се показа.

- Старк! Какво, по...

Ш-т! Зоуи не трябва да знае, че съм тук.

Хийт се доближи до дървото.

- Какво, по дяволите, правиш тук? - Без да даде на Старк възможност да отвърне, той продължи. - А, мамка му! И ти си мъртъв, така ли? Зоуи никога няма да го преживее!

- Говори по-тихо! Не, не съм мъртъв. Дойдох да защитавам Зоуи, за да може да се върне обратно в тялото си, където й е мястото. - Старк замълча за миг, а после добави.

- Знаеш, че си мъртъв, нали? _и

- Човече, не може да бъде! Мъртъв ли съм? - каза Хиит иронично. - Добре, че дойде да ме осветлиш. Направо не знам какво щях да правя без теб.

А знаеш ли, че душата на Зоуи се е пръснала?

Преди Хийт да успее да отговори нещо, двамата видяха Зоуи да се приближава и Старк се скри зад дървото. Хийт тръгна напред да я пресрещне и прикри Старк с тяло.

- Ти не ме последва този път. Винаги ме следваш.

Тялото й се тресеше напред-назад, докато се опитваше да

стои на едно място.

- Идвам, Зо. Знаеш, че никога няма да те изоставя. Просто си много по-бърза от мен.

- Значи не ме изоставяш?

Хийт докосна бузата й и му стана неприятно, че тя изглеждаше толкова слаба и несигурна. Напълно нетипично за нея.

- Не, не те изоставям. Върви напред, аз ще те стигна.

Тя се поколеба и му стана ясно, че възнамерява отново да започне онези влудяващи обиколки около него, от които му се завиваше свят, а и щеше да се доближи прекалено до мястото, където се криеше Старк.

Хей, може би ще ти е приятно да се движиш бързо. Защо не потичаш нататък, а после да се върнеш пак тук? Ако нямаш нищо против, аз ще поостана малко, за да си почина.

- Извинявай.... извинявай... Забравих, че се нуждаеш от почивка, забравих...

Тя се понесе бързо напред, а Хийт извика след нея:

- Не се отдалечавай прекалено. И не забравяй да се върнеш.

- Няма. Не мога да те забравя - отвърна тя и без да го поглежда, изчезна в сенките.

Старк се показа иззад дървото. Гласът му беше изпълнен с ужас:

Мамка му, по-зле е, отколкото предполагах.

Хийт кимна мрачно:

Да, знам. Пръсването на душата тотално я е объркало. Не може да спре да се движи, не може да мисли. С нея става нещо. Нещо много, много лошо.

Все още загледан след нея, Старк каза:

- На Висшия Съвет споменаха, че точно това ще се случи с нея. Ще се превърне в Каоиник Ши. Не мъртва, но не и жива, ще се скита в света на духовете без душа. Това вече започва да се случва и ще става все по-лошо. Никога няма да може да намери покой, никога.