Капанът на свободата

Поредната звезда, която трябваше да дава показания, беше някакъв тип от „Фортнъм и Мейсън“, който заяви, че бил изпратил кошница с продукти в определен хотел. Поръчката била направена от мистър Риардън. Когато бе запитан от моя адвокат, той отговори, че не бил сигурен дали човекът, направил заявката, е обвиняемият.

Служител на хотела заяви, че обвиняемият бил отседнал в този хотел и че наистина една кошница била донесена за мистър Риардън. Като го попитаха какво е станало с кошницата, той отговори, че не знаел, но по всяка вероятност обвиняемият я бил прибрал. Зададоха му няколко допълнителни въпроса заради последното му изявление и част от отговора му не беше зачетен.

Един детектив донесе някаква кошница в съда и заяви, че била намерена в офиса на „Кидикар Тойс Лимитид“. Установили, че е купена от „Фортнъм“. Друг полицейски служител каза, че по цялата кошница можели да се открият отпечатъците от пръстите на обвиняемия, както и по някои други останали предмети в стаята, като електрически чайник, кана за кафе и няколко съдове и прибори на масата.

Съдебните заседатели съобщиха заключенията си.

След това говори полицейският свидетел, който каза, че се бил заинтересувал от произхода на „Кидикар Тойс Лимитид“. Наистина, такава компания е съществувала, но само фиктивно. Много трудно било да се проследи произходът й и чия собственост била, но най-накрая разкрил всичко с отзивчивата помощ на южноафриканската полиция. Оказало се, че собственик е мистър Джоузеф Алойсиъс Риардън, който в момента се намира на подсъдимата скамейка. Този факт щял да го отведе по-далеч, отколкото бил очаквал.

Съдебните заседатели отново съобщиха заключенията си.

Пощальонът беше честен, когато даде показания. Каза, че го ударили и дошъл в съзнание в офиса на „Кидикар“. В неговото изказване нямаше нищо, което да противоречи на показанията на скъпата мамичка Хабърд. Третият свидетел-очевидец беше момчето, което работеше в „Бетси-Лу“. Каза, че ме видял да заключвам вратата и да бягам надолу по стълбите. Спомням си много смътно, че имаше някой зад мене тогава. Но не бях тичал по стълбите — това беше дело на въображението му.

Брънскил беше звездата в съда.

— След като получихме информацията, сержант-детектив Джървис и аз отидохме да посетим обвиняемия в хотела му. Отговорите му на моите въпроси бяха такива, че го арестувах като заподозрян в извършване на престъплението. Впоследствие успях да взема отпечатъци от пръстите му, които напълно съвпадаха с тези от офиса на „Кидикар“. Проведохме разпити, които доведоха до разпознаването на обвиняемия от трима свидетели. По-задълбочени разследвания доведоха до разкриването на онези факти, касаещи кошницата за пикник и правото на собственост на „Кидикар Тойс Лимитид“, които бяха вече представени в съда.

Той седна, като се усмихваше, а Ролинс скочи на крака, за да зададе въпросите си.

Ролинс:

— Казвате, че сте получили някаква информация, инспекторе. Как стана това?

Брънскил (с колебание):

— Длъжен ли съм да отговоря на този въпрос, милорд? Да се разкриват източниците за получаване на информация може да се окаже пагубно за…

Ролинс (бързо):

— Отнася се за предумисъл на неизвестен човек или хора, който може да повлияе отрицателно на изхода на делото за обвиняемия, милорд.

Съдията (с чърчиловски нотки в гласа):

— Мистър Ролинс, не виждам какъв по-неприятен обрат може да вземе делото за вас. Но въпреки това съм склонен да позволя отговора на този въпрос. И аз, както и всички останали, съм любопитен да чуя. Отговорете на въпроса, инспекторе.

Брънскил (неохотно):

— Имаше едно телефонно обаждане и едно писмо.

Ролинс:

— И двете анонимни ли бяха?

Брънскил:

— Да.

Ролинс:

— Посочва ли се в тези доноси, че обвиняемият е извършил това престъпление?

Брънскил:

— Да.

Ролинс:

— В тях посочва ли се къде може да бъде открит той?

Брънскил:

— Ъъъ… Да.

Ролинс:

— Престъпление ли е да закупиш продукти от известна фирма за хранителни стоки?

Брънскил (остро):

— Разбира се, че не.

Ролинс:

— Казва ли се в тези анонимни писма, че обвиняемият е собственик на „Кидикар Тойс Лимитид“?

Брънскил (с чувство на неудобство):

— Да.

Ролинс:

— Престъпление ли е да притежаваш фирма като „Кидикар Тойс Лимитид“?

Брънскил (с изчерпващо се търпение):

— Не.

Съдията:

— Не, не съм сигурен. Всеки, който така преиначава английския език, за да получи подобна отвратителна комбинация от звуци като „Кидикар“, трябва да бъде считан за престъпник.

Съдът се огласи от смеха на присъстващите.

Ролинс:

— Ще отречете ли, инспекторе, че цялата работа по това дело е свършена от друг вместо вас? Ще отречете ли, че ако не бяхте получили тези злонамерени съобщения, обвиняемият нямаше да седи сега на подсъдимата скамейка?

Брънскил:

— Не мога да отговоря на този въпрос. Той щеше да бъде заловен.

Ролинс:

— Така ли? Възхищавам се на вашата убеденост.

Брънскил:

— Щеше да бъде заловен.

Ролинс:

— Но не толкова бързо.

Брънскил:

— Може би.

Ролинс:

— Като какъв бихте окачествили вашия загадъчен информатор — като човек, който има зъб на обвиняемия, или като обикновен доносник?

Брънскил (като се усмихваше):