Капанът на свободата

— Трябва само да му помогна да прескочи стената, така ли?

— Точно така. Веднъж да минете отвън, тогава нашите хора ще се погрижат за вас. — Той повдигна рамене. — Сто процента сме сигурни, че Слейд не би се справил сам, затова процедираме така. Ще ти кажа направо — той не може да тича добре. И ти нямаше да можеш, ако имаше дървени крака.

— Как е с катеренето?

— Ръцете му са здрави, но ти ще трябва да го повдигнеш, когато платформата приближи.

— Добре. Но трябва да поговоря с него.

— Не — отсече Косгроув. — Не трябва да се приближаваш до него. Той знае какво да прави. Запомни, че аз съм този, който ти дава инструкции.

Някакъв звънец иззвъня пронизително, за да извести края на почивката. Косгроув ме потупа и каза:

— Ще се видим в събота.

Събота ми се виждаше толкова далече. Изтръпнах от ужас, когато за пореден път ме преместиха в друга килия — за три дни смених две различни килии и се опасявах дали не подозираха, че се готви бягство. Костваше ми невероятни усилия да продължа да се занимавам с уроците. Руският ми закъса ужасно, затова продължих с литературата и открих, че „Бдението на Финеган“4 действа много по-успокоително.

Започнах да наблюдавам Слейд и с неудоволствие установих, че краката му наистина бяха зле. Щеше да бъде много трудно да го прехвърля през стената, независимо дали има „черешоберачка“ или не. Веднъж погледите ни се срещнаха, но той не трепна. Не бях виждал Косгроув да говори с него и реших, че може свръзката да е различна. Сигурно целият затвор беше бъкан с наемници на „Бегълците“.

През деня все така чистех масите и миех пода, като се стараех да го правя възможно най-добре. Така беше дори и в събота сутринта. Не исках нещо необичайно в държанието ми да привлече вниманието на надзирателите. Но на обед нямах никакъв апетит и не хапнах почти нищо. А на своята маса Слейд старателно облизваше чинията си с парче хляб.

В два и половина бяхме изпратени както обикновено в двора за спортни занимания. Някои от момчетата ритаха топка, но повечето просто се разхождаха надолу-нагоре и се наслаждаваха на слънцето, небето и въздуха.

Приближих се до Косгроув и започнахме да се движим из двора. Той каза:

— Ще ти кажа къде точно ще дойде камионът — ще минем оттам. След това ще те заведа до мястото, където трябва да чакаш. Ще стоиш там и с едното око ще ме наблюдаваш, а с другото ще гледаш стената, но не така, сякаш очакваш нещо да се случи.

— Не съм толкова глупав.

Той изсумтя:

— Може и така да е. Ето, приближаваме мястото. Виждаш ли тебеширения знак?

— Да — отвърнах аз и за малко да се изсмея. На стената имаше грубо надраскан мъжки полов член, каквито обикновено могат да се видят в обществените тоалетни.

Но Кози не се смееше.

— Ето тук ще дойде камионът. А сега да продължим по-нататък.

Продължихме да вървим и след малко и двамата се обърнахме едновременно, като учители, които следят за реда в училищен двор.

— Ще трябва да скочиш, за да се хванеш. На платформата ще има човек, който ще ти помогне.

— Да скоча? Ами Слейд?

— Първо ще го повдигнеш, от платформата ще висят въжета. Веднъж да се хване за тях и всичко е наред. Той има силни ръце.

Видях как Слейд гледа топката с явен интерес и казах:

— Той ще остави патериците, нали?

— Това е ясно — отвърна Косгроув нетърпеливо. Ние се върнахме до отсрещната стена. Там стоеше Слейд, облегнат близо до тебеширения знак, и не трябваше да направи повече от две крачки, когато започнеше акцията.

— А сега стой тук и чакай. — Той погледна нещо в ръката си и видях, че беше малък дамски часовник. — Остават около двадесет минути.

Той прибра часовника.

— Откъде го взе?

— Няма значение — отвърна той с кисела физиономия, — след двадесет минути вече няма да го има. Когато офейкате, надзирателите ще побеснеят и ще обърнат всичко с краката нагоре, но така или иначе няма да открият никакъв часовник.

Облегнах се на стената и погледнах знака отсреща. Зад стените на затвора се чуваше автомобилното движение, но не твърде силно, защото беше събота следобед.

— След малко те оставям и чуй добре какво ще направиш. В три без две в онзи ъгъл ще стане сбиване — ще бъде голяма дандания. В момента, в който чуеш нещо, тръгни, но бавно, запомни това. Ще вървиш към отсрещната стена със знака и, за бога, недей да тичаш. Слейд ще те види, че идваш, и ще се приготви.

— Можех и сам да говоря с него.

— Твърде опасно е. А засега не трябва да се изненадваш и да обръщаш внимание на това, което става наоколо независимо какво е то. Трябва да се съсредоточиш върху задачата си и да стигнеш до стената със знака. Като се добереш, платформата ще е вече там. Повдигаш Слейд на раменете си, след което самият ти скачаш. Няма да е толкова трудно.

— Всичко ще бъде наред, Кози.

— Окей, успех, Риардън! — Той изкриви устните си в нещо като усмивка. — Обстоятелствата са такива, че няма да си стиснем ръцете. А сега тръгвам. Докато стане време, ще говоря с Пади Колхун. — Той извади часовника. — Остават точно петнадесет минути.

— Почакай малко. Ами телевизионните камери около затвора?

— За всичко е помислено — обясни той търпеливо. — Довиждане, Риардън.