Капанът на свободата

— И какво те кара да мислиш, че не знам кой ме е издал? Проблемът е, че нямам контакти отвън, с които да организирам отмъщението.

— Аз мога да го уредя — предложи Кози.

— Няма нужда. Не след дълго сам ще мога да направя това, разбира се, ако си изпълните добре задачата. Значи те са ме проверили в Южна Африка, така ли? Надявам се, че са доволни.

— Позна. Имаш някои симпатични приятелчета там. — Смийтън мина покрай нас и Кози каза: — Не трябваше да играеш така — грешка е. — Той погледна нагоре към Смийтън. — Не е толкова добър, колкото си мислех, няма да успее на турнира.

Смийтън го изгледа презрително, без да помръдва и мускулче от лицето си.

IV

Кози беше прав — не направих нищо на турнира, но причината не беше в това, че играех лошо. Два дни по-късно той дойде при мен със съобщението, че всичко е уредено. Аз му казах:

— Вчера пак смениха килията ми.

— Няма значение. Ще те освободят през деня — от двора за тренировки. Точно в три в събота и го запомни добре.

Почувствах как коремът ми се сви.

— Как точно ще стане?

— Виждал ли си как слагат коледните светлини на „Реджънтс стрийт“? — Кози щракна раздразнено с пръсти. — Разбира се, че не си. Както и да е, става дума за онези камиони с дългите стълби с платформа на края, които се използват за повдигане на големи височини. С тях поставят светлините по улиците.

— Разбирам за какво говориш. Използват същите на летище „Ян Смаатс“ в Йоханесбург за обслужване на големите самолети. Викат им „черешоберачки“.

— Наистина ли? — попита той с интерес. — Ясно защо. Както и да е, едно такова нещо ще дойде тук — отвъд стената в събота. Ще ти покажа къде да застанеш и когато пристигне, скачаш бързо вътре. На платформата ще има човек, който ще ти помогне, и докато се усетиш, ще си отвън. Ще бъде много изящно бягство.

Той се обърна да огледа залата и продължи, като говореше бързо:

— В същото време в двора ще привлекат вниманието ти хиляди неща, но ти не трябва да им обръщаш внимание. Трябва да мислиш само за платформата.

— Окей — отвърнах аз.

— И още нещо — помолиха ме да ти предам, че ако не намериш двадесет хиляди, след като те измъкнат, тогава Господ да ти е на помощ, защото никой друг няма да може да те спаси. Няма да доживееш дори за да съжалиш. Знай, че не се шегувам. Специално ме помолиха да ти кажа в случай, че промениш решението си.

— Ще получите парите — отвърнах кратко.

— Добре, в такъв случай ще се видим в събота. — Той се обърна, спря се и отново се завъртя към мен. — О, щях да забравя. С теб ще дойде още един човек, на когото ти ще помогнеш.

— Кой?

Косгроув ме изгледа безизразно и отговори:

— Слейд.

4.

I

Почти зяпнах от изненада.

— Ти с всичкия си ли си?

— Какъв е проблемът? Не вярваш ли в девиза „Свобода за всички“?

— Какъв е проблемът ли? — почти изкрещях аз. — Та този човек ходи с патерици. Той е сакат!

— Недей да викаш! — предупреди ме той.

Сниших гласа си и казах почти освирепяло:

— Как, по дяволите, мислиш, че ще успее, като не може да тича?

— Ти ще бъдеш до него и ще му помогнеш, нали? — каза Кози с равен глас.

— Как пък не!

— Виж какво, Риардън, тези патерици са един вид параван, носи ги, откакто се върна от болницата, и може да тича много добре. Не искам да кажа, че може да покрие световния рекорд на 1000 метра, но може да се справи със задачата.

— Тогава, по дяволите, нека да върви без чужда помощ. Господи, ако ми попречи да избягам и ме хванат, ще прекарам шест месеца абсолютно сам и ще ме изпратят на Уайт или в източното крило на „Дърам“. А оттам никога няма да мога да се измъкна.

— Същото се отнася и за Слейд — каза Косгроув меко. — Не забравяй, че е осъден на четиридесет години. — Той сниши гласа си и каза раздразнено: — А сега ме чуй добре, Риардън. Слейд е триста пъти по-важен за нас от теб. Не можеш да си представиш колко пари сме заложили за него. Затова по-добре направи каквото ти се казва. А колкото до отиването ти в „Дърам“, решено е да те преместят в събота.

— О, господи! Много тежко го давате.

— Какъв е проблемът? Да не би защото Слейд е шпионин да те е връхлетял внезапен изблик на патриотизъм?

— О, не! Не би ми пукало дори ако са го прибрали, защото е отвлякъл кралицата, министър-председателя или целия проклет кабинет. Причината е в това, че ще бъде невероятна пречка.

В гласа на Косгроув се промъкнаха омиротворителни нотки.

— Е, добре, бихме могли да го компенсираме някак си. Бяхме се разбрали да ни платиш двадесет хиляди, когато излезеш оттук, нали?

Кимнах уморено.

— Точно така.

— Да предположим, че отрежем половината и станат десет хиляди, а в замяна на това ти помогнеш на Слейд да се добере жив до нас. Какво ще кажеш за това?

— Предложението има своите добри страни — съгласих се аз.

— Не мисля, че ще е толкова непоносимо да помогнеш на Слейд.

— Имаш ли пълномощно за това предложение? — попитах аз подозрително.

— Разбира се — каза той, като пусна една тънка усмивчица. — Както може би се досещаш, предложението има и обратна страна — ако ти успееш да избягаш, а Слейд не, то ще си изпатиш много лошо. Затова си набий в главата, че Слейд е много по-важен от теб.