Катедралата

Тръгна безцелно по централната пътека и видя Уенди Питърсън, която стоеше сама и изглеждаше като него не на себе си. Бледа слънчева светлина се процеждаше от счупения прозорец над източния край на архиепископската ризница. Тя сякаш нарочно беше застанала под лъча от танцуващи прашинки. Докато минаваше покрай нея, й рече:

— Отлична работа.

Тя вдигна очи към него.

— Бърк…

Той се обърна и видя, че беше вдигнала детонаторния механизъм. Заговори, обаче му се стори, че всъщност думите й не бяха отправени към него.

— Часовникът работи… Виждаш ли? А не е възможно всичките батерии да са изтощени… Връзките бяха здрави… Има четири отделни детонатора… но те изобщо не…

Изглеждаше почти отвратена, помисли си той, от това, че физичните закони, в които бе вярвала, не бяха подействали.

Той промърмори:

— Но ти… ти беше… Тя поклати глава.

— Не. Слушай какво ти казвам! — Погледна го в очите: — Закъснях с около две секунди… Той иззвъня… Чух го, Бърк… Наистина. После имах някакво особено чувство… Сякаш усетих нечие присъствие. Знаеш ли, реших, че съм умряла и не беше толкова страшно. Хората смятат… Хората в моята работа смятат, че когато ние работим, ангел седи на рамото ни. Всемогъщи Боже, на моите рамене имаше цял полк ангели!