Катедралата

— Здрасти, Джак — той се приближи до Лиъри и влезе между скамейките. — Хайде, дай ми това. Браво! Добро момче — взе пушката и пистолета на Лиъри, после извика: — Обезоръжен е.

От двете кули на балкона приближиха предпазливо полицаи. Мартин им викна:

— Всичко е наред, този човек е мой агент — Мартин се обърна към Лиъри и го погледна с досада. — Малко подрани, Джак.

Лиъри каза през стиснати зъби:

— Ранен съм.

— Наистина ли? Изглеждаш ми добре. Лиъри изруга.

— Фицджералд започна да се превръща в проблем и трябваше да я очистя при първа възможност. После някой влезе на балкона и хвърли „жилеща“ граната. В пищяла ми се заби игла. Сега разбра ли?

— Наистина, неприятно… но аз не виждам никого тук… Трябваше да почакаш.

— Върви на майната си!

Мартин насочи фенерчето към крака на Лиъри. Подобно на толкова много убийци, Лиъри не можеше да понася болката, помисли си той.

— Да, може наистина да те боли.

Протегна ръка и докосна раната. Лиъри извика от болка.

— Хей! Господи… Боли, сякаш иглата е още вътре.

— Напълно е възможно — Мартин погледна надолу към светилището. — А Малоун и Бакстър?…

Един полицай викна от страничната пътека:

— Стани!

Лиъри постави ръцете си на скамейката пред себе си и се изправи. Каза на Мартин:

— И двамата са под скамейките в светилището.

Лампите на балкона светнаха и осветиха цялото наклонено пространство от надупчени скамейки, изгорели шкафове и дълбоко набраздени пътеки. Тръбите на органа блестяха там, където бяха ударени от куршуми, над тях се виждаше непокътнатият прозорец-розетка. Лиъри се огледа и подсвирна:

— Все едно съм минал между капките — той се усмихна. Мартин махна нетърпеливо с ръка:

— Не разбрах за Бакстър и Малоун. Мъртви са, нали?

Полицаите прекрачваха телата и минаваха между скамейките. Вървяха предпазливо с вдигнати пистолети и пушки. Лиъри автоматично постави ръце на главата си и каза на Мартин:

— Флин ми нареди да не я убивам, а аз не можех да стрелям по Бакстър без риск да засегна и нея…

— Флин? Ти работиш за мен, Джак.

Лиъри избута Мартин и мина покрай него на пътеката.

— Ти заповядваше, и той заповядваше… Правя само онова, което ми се казва, и за което ми се плаща…

— Но аз давах парите, с които ти плащаше на Флин.

Лиъри впи поглед в очите на Мартин:

— Флин никога не ме мамеше. Каза ми, че този балкон ще се превърне в ад и беше така. А ти ми каза, че, как точно го формулира, „ще бъде сравнително безопасно“.

Гласът на Мартин прозвуча свадливо:

— Що се отнася до мене, ти не изпълни нашия договор. Ще трябва да променя сумата на последното заплащане.

— Слушай, мръсник такъв…

Двама полицаи се хвърлиха към него и извиха вдигнатите му ръце. Грубо ги събраха зад гърба му и щракнаха белезниците. Блъснаха го на пода и той простена от болка. Докато го претърсваха, обърна глава към Мартин и каза:

— Ако долу са успели да хванат или убият Хики, тогава така или иначе ще се справят и с бомбите. Ако пък не са успели, катедралата ще се взриви и все пак ще получиш, което искаш.

Мартин забеляза Бърк, който приближаваше към тях, подкрепян от двама полицаи. Изкашля се предупредително:

— Добре, Джак. Достатъчно.

Лиъри очевидно беше засегнат.

— Останах тук достатъчно, за да бъда убит. За Бога, Мартин, минава шест. Огледай се наоколо, не ти ли стига това?

— Млъкни!

Двамата полицаи изправиха Лиъри на крака.

— Този крак… Странно… сякаш гори…

Мартин не каза нищо. Лиъри го погледна втренчено.

— Какво си направил?… О, не!

Мартин му намигна, обърна му гръб и се отдалечи. Един полицай вдигна мегафон и извика:

— Полиция на балкона! Всичко е чисто! Господин Бакстър, госпожице Малоун, бягайте! Бягайте насам!

Бакстър вдигна глава и погледна Морийн.

— Това Лиъри ли беше?

Тя направи усилие да се усмихне.

— Започваш да се учиш. — Чу имената им, произнесени през мегафона още веднъж. — Не съм сигурна… — притисна лице към бузата му и двамата се прегърнаха още по-здраво.

Уенди Питърсън надникна зад олтара и видя осветения балкон. Видя и полицаи, които ходеха между скамейките. Без да поглежда часовника си, знаеше, че остават не повече от три минути — дори по-малко, ако бомбата беше настроена да избухне по-рано. А тя не можеше да си спомни случай, в който някое взривно устройство да е настроено за по-късно от обявения срок.

Изтича към бронзовия капак, като едновременно издърпваше иглата на детонатора, и викаше назад към скамейките:

— Бягайте! Бягайте!

Наведе се и вдигна с една ръка тежкия бронзов капак.

Морийн се изправи и погледна първо Уенди Питърсън, после осветеното пространство на балкона горе. Бакстър се изправи до нея. Мегафонът ревеше:

— Бягайте! Бягайте насам!

Хукнаха нататък, но Морийн внезапно свърна настрани и се втурна нагоре по стъпалата на амвона. Сграбчи ръцете на Флин и го повлече надолу по стълбата. Бакстър се качи след нея и я задърпа за ръката. Тя се обърна:

— Той е жив. Моля те!