Катедралата

— Съмнявам се, че могат да се справят с Хики… Както и да е… Правя онова, което ми е заповядано, да пазя онзи капак и двамата заложници да не избягат.

Тя се прицели в скамейките и изкрещя:

— Искам да я видя как умира, преди да умра аз. Сега ще ги подгоня навън, а ти ще ги гръмнеш. Готов ли си?

Лиъри впи очи в Мегън. Силуетът й се очертаваше от светлината на свещите и огньовете отдолу. Той каза с тих замислен глас:

— Всички са мъртви, Мегън, освен Хики, Малоун и Бакстър. И тримата ще умрат при експлозията. Това означава, че ще останем само ние двамата.

Тя се завъртя светкавично и се взря в бездънния мрак към мястото, откъдето идваше гласът му. Той продължи:

— Нали разбираш, аз съм професионалист. Както ти казах, правя, което ми е наредено, нито повече, нито по-малко, а Флин ми нареди да внимавам особено много за тебе и Хики.

Тя поклати невярващо глава:

— Джак… не можеш… Не и след като ние… — Засмя се. — Да, разбира се… Не искам да бъда заловена… Брайън го знаеше… Направил го е заради мен. Тогава, давай, направи го. По-бързо!

Той вдигна пистолет, прицели се в тъмния силует и бързо изстреля два куршума в челото й. Тялото й отхвръкна назад, изтърколи се по пътеката и се спря до сержанта, когото беше убила.

Бърк застана по чорапи, опрял гръб досами вратата откъм кулата. Под мишница стискаше къс дебел гранатомет. Затвори очи срещу светлините на града, които влизаха през счупените прозорци, и се опита да успокои дишането си. Мъжете в помещението стояха напълно неподвижни и го гледаха. Бърк чу да долитат далечните звуци от разговор между мъж и жена, последвани от два пистолетни изстрела. Бързо се завъртя, влезе през вратата и хукна по страничната пътека край стената, после веднага легна по корем по средата на наклона. Някъде откъм тръбите на органа чу дишане. Дишането внезапно спря и един мъжки глас каза:

— Знам, че си тук.

Бърк остана неподвижен. Гласът продължи:

— Мога да виждам в тъмното. Мога да помириша това, което ти не можеш. Чувам всичко. Мъртъв си.

Бърк знаеше, че се опитва да го докара до паника и не се справяше толкова зле. Беше добър. Дори при такава затегната ситуация оставаше хладнокръвен.

Претърколи се по гръб, вдигна глава и погледна над парапета към катедралата. Кабелът, който държеше най-близкия до балкона полилей, леко се полюляваше, докато лебедката на тавана го повдигаше. Полилеят се вдигна на едно ниво с балкона и Бърк видя седналия на него войник. Беше насочил пушка към балкона. Изглеждаше като жива примамка. Живи, той ги искаше живи. Бърк напрегна мускули.

Лиъри стреля и тялото на полилея отхвръкна. — Бърк скочи на крака, насочи гранатомета натам, откъдето бе дошъл звукът от изстрела, и изстреля единствената си „жилеща“ граната. Стотици иглички забръмчаха в тихото пространство и се пръснаха по различни траектории. Чу се остър вик, незабавно последван от пламване на цевта, което Бърк видя с ъгъла на окото си, докато се хвърляше към пода. Мощен удар в гърба на бронираната жилетка го отпрати с главата напред към стената и той се свлече на пътеката. Откъм скамейките изсвистя друг куршум и мина на инчове над главата му.

Бърк остана да лежи неподвижно. Усещаше в центъра на гръбначния си стълб силна болка, която започна да се разпространява към краката и ръцете му. Още няколко куршума се забиха около него. Стрелбата смени посоката си и се насочи към вратите. Бърк се опита да припълзи до някое друго място, но установи, че не може да се движи. Опита се да стигне пистолета, пъхнат в колана му, ала ръката му успя да направи само кратки спазматични движения.

Огънят отново се върна към него и един куршум одраска ръката му. Челото му кървеше там, където го беше ударил в стената. Болезнените пулсации тръгваха от очите и стигаха до тила. Усети как загубва съзнание, после чу ясно звука от презареждане на пушка. Гласът попита:

— Мъртъв ли си, или искаш скоро да умреш? Лиъри вдигна пушката си, но непрестанната режеща болка в десния му крак го принуди да я свали. Седна на централната пътека, нави крачола на панталона си нагоре и прокара пръсти по пищяла. Намери малката дупчица, откъдето беше влязла иглата. Премести ръка по прасеца и напипа изходната рана, малко по-голяма, с парченце кост, което се подаваше от плътта.

— По дяволите!

Повдигна се на коляно и изпразни пушката си към вратите и страничните пътеки, свали гумената маска от лицето си и махна противогаза от врата си.

Разкъса дългата си мантия и избърса пушката открай-докрай, докато пълзеше надолу по централната пътека. Постави пушката в топлите ръце на Мегън, бръкна под предната скамейка и извади друга пушка. Изправи се, подпря се на края на скамейката и после седна. Лиъри извика:

— Мартин! Там ли си?

Последва тишина, после един глас се обади от репетиционната зала на хора:

— Тук съм, Джак. Сам ли си?

— Да.

— Кажи на полицията, че се предаваш.

— Добре. Ела тук! Сам.

Мартин бързо излезе на балкона, светна фенерче, и тръгна в мрака към централната пътека. Прекрачи тялото на Мегън.