Читаем Хаос полностью

Впоследствие Елиза срещнала Крис Пийбоди и не след дълго се преместила при него. Искала да се махне от Тео, когото несъмнено харесвала, но намирала за все по-досаден и обсебващ. Знаела, че е странен, но не допускала, че я шпионира, и не можела да си представи колко се ядосал, когато я видял с младия мъж, с когото се запознала и в когото започнала да влюбва.

Мина ми през ума, че Тео може би е следил Елиза в момента, когато е отивала с велосипеда си към Харвард Клуб. Спомням си, че тя целуна Крис Пийбоди на тротоара, докато двамата с Бентън бяхме там. Може тъкмо това да е вбесило Тео и да го е накарало да изпробва дрона си върху нищо неподозиращата Елиза, докато е прекосявала парка. Може да е искал само да я уплаши. Може да не е имал намерение да я убие. Но го е направил.

От друга страна, не би се появил на местопрестъплението и не би свалил кърпата от врата й, не би взел каквото и да било от тялото й, ако не е имал намерение да я убие. Защото синята кърпа на индийски мотиви е била сувенир. Нищо чудно да е искал да вземе и още нещо, но тъкмо тогава се появили Аня и Еня. Колко ли дълго се е крил в храстите и ги е наблюдавал. Никакъв елен не е изплашил близначките. Никакво животно не са чули да бяга в мрака.

Има куп неща, които никога няма да разберем, освен ако Тео не ни разкаже. А може би подробните записки, които си е водил, ще ни дадат обяснение. Бентън смята, че бившият преподавател в Масачузетския технологичен институт е следил Елиза и Моли с помощта на дрон, въоръжен с камери. В такъв случай полицията би трябвало да открие визуални следи от това воайорство, записи от наблюденията и убийствата. Това ще ни помогне да надзърнем в зловещите му сексуални фантазии.

Бентън и колегите му ще прекарат доста време в проверка на всички онези кашони с грижливо надписани хард дискове с аудио и видеозаписи. Очевидно те са събирани с години, трупани на камари в потъналия в хаос дом на Тео. Добре че не е успял да овладее страстите си. Не е хубаво да се говори така, когато има жертви, но ако беше по-дисциплиниран, щяха да загинат много повече хора.

Възможно е да са планирали да разположат летящите си оръжия на различни места из града и Кари да създаде собствена армия от наемници, които да контролират механичните й войници. Може никога да не разберем какво точно е намислила. Подозирам, че Бентън няма да научи нищо, колкото и време да я разпитва.

Кари няма да проговори. А и проговори ли, не можем да имаме доверие на нито една дума, която изрече. Дори да каже някоя истина, тя няма да ни помогне. Не и на нас.



Стряскам се, когато Тесла изведнъж скача на крака и започва да лае. Явно съм се унесла. Бухвам възглавниците зад гърба си, за да се изправя, и я погалвам по главата. Тя излайва отново, докато Сок не помръдва.

— Да, зная, че можеш да се държиш като голямо куче, но моля те, пази тишина — увещавам аз малкия бял булдог с кафяви очи, докато той лае ли, лае, застанал на задните си лапи.

Бау-бау-бау-бау…!

— Добре, достатъчно. Какво ти се причу? — отмятам завивките, но тя не престава.

Изправям се на крака, отивам боса до прозореца, отмятам завесите и поглеждам навън. Не виждам нищо освен дъжда, който продължава да се сипе като из ведро. Алеята за автомобили два етажа под мен е скрита цялата под вода. Вятърът вие отново, а Тесла продължава да лае все по-яростно, докато сиво-кафявата ни хрътка Сок продължава да дреме.

— Добре, добре. Шшшт! — галя нежно Тесла и се опитвам да я успокоя, а това въздейства благоприятно и на мен. — Най-обикновена буря. — Галя петнистите й уши и вратата на спалнята се отваря.

— Изгрей и озари света. — Още с влизането си Дороти запява песента на „Кардиганс“ и вече разбирам защо се разлая Тесла.

Чула е сестра ми. Дороти носи две чаши кафе, облечена единствено в широка тениска.

— Нещо против да вляза? — пита тя, докато ми подава чашата, над която се издига ароматен дим, и сяда на леглото. — Тихо, Тесла! Не понасям глезени кучета!

— Не бих я нарекла глезена. В момента е по-скоро свирепа.

— Ама че ирония, нали? Носи името на кола, за която се предполага, че е безшумна.

— Това е шега, която Луси измисли. Сега може да казва на всички, че има Тесла.

— Как се чувстваш? Чувала съм истории за хора, едва преживели токов удар или мълния, които изведнъж започват да свирят на пиано или коефициентът им на интелигентност скача с десет точки.

— Ще ти кажа, ако това се случи. Винаги съм искала да свиря на пиано.

— Някакви необичайни сънища?

— Не още.

— Слушай, Кей, трябва да ти обясня какво се случи… — започва сестра ми, но аз я прекъсвам.

— Как е Деси? — питам, защото е нормално да се притесняваме повече за травмата, която детето може да е получило.

— Всичко е наред! — възкликва самохвално Дороти, сякаш има някаква заслуга за това. — Толкова е смел! Много е добре!

— Той умее да прикрива чувствата си зад фасадата на смелостта, Дороти, но това не означава, че е добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Убить Ангела
Убить Ангела

На вокзал Термини прибывает скоростной поезд Милан – Рим, пассажиры расходятся, платформа пустеет, но из вагона класса люкс не выходит никто. Агент полиции Коломба Каселли, знакомая читателю по роману «Убить Отца», обнаруживает в вагоне тела людей, явно скончавшихся от удушья. Напрашивается версия о террористическом акте, которую готово подхватить руководство полиции. Однако Коломба подозревает, что дело вовсе не связано с террористами. Чтобы понять, что случилось, ей придется обратиться к старому другу Данте Торре, единственному человеку, способному узреть истину за нагромождением лжи. Вместе они устанавливают, что нападение на поезд – это лишь эпизод в длинной цепочке загадочных убийств. За всем этим скрывается таинственная женщина, которая не оставляет следов. Известно лишь ее имя – Гильтине, Ангел смерти, убийственно прекрасный…

Сандроне Дациери

Триллер
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры