Хаос

Впоследствие Елиза срещнала Крис Пийбоди и не след дълго се преместила при него. Искала да се махне от Тео, когото несъмнено харесвала, но намирала за все по-досаден и обсебващ. Знаела, че е странен, но не допускала, че я шпионира, и не можела да си представи колко се ядосал, когато я видял с младия мъж, с когото се запознала и в когото започнала да влюбва.

Мина ми през ума, че Тео може би е следил Елиза в момента, когато е отивала с велосипеда си към Харвард Клуб. Спомням си, че тя целуна Крис Пийбоди на тротоара, докато двамата с Бентън бяхме там. Може тъкмо това да е вбесило Тео и да го е накарало да изпробва дрона си върху нищо неподозиращата Елиза, докато е прекосявала парка. Може да е искал само да я уплаши. Може да не е имал намерение да я убие. Но го е направил.

От друга страна, не би се появил на местопрестъплението и не би свалил кърпата от врата й, не би взел каквото и да било от тялото й, ако не е имал намерение да я убие. Защото синята кърпа на индийски мотиви е била сувенир. Нищо чудно да е искал да вземе и още нещо, но тъкмо тогава се появили Аня и Еня. Колко ли дълго се е крил в храстите и ги е наблюдавал. Никакъв елен не е изплашил близначките. Никакво животно не са чули да бяга в мрака.

Има куп неща, които никога няма да разберем, освен ако Тео не ни разкаже. А може би подробните записки, които си е водил, ще ни дадат обяснение. Бентън смята, че бившият преподавател в Масачузетския технологичен институт е следил Елиза и Моли с помощта на дрон, въоръжен с камери. В такъв случай полицията би трябвало да открие визуални следи от това воайорство, записи от наблюденията и убийствата. Това ще ни помогне да надзърнем в зловещите му сексуални фантазии.

Бентън и колегите му ще прекарат доста време в проверка на всички онези кашони с грижливо надписани хард дискове с аудио и видеозаписи. Очевидно те са събирани с години, трупани на камари в потъналия в хаос дом на Тео. Добре че не е успял да овладее страстите си. Не е хубаво да се говори така, когато има жертви, но ако беше по-дисциплиниран, щяха да загинат много повече хора.

Възможно е да са планирали да разположат летящите си оръжия на различни места из града и Кари да създаде собствена армия от наемници, които да контролират механичните й войници. Може никога да не разберем какво точно е намислила. Подозирам, че Бентън няма да научи нищо, колкото и време да я разпитва.

Кари няма да проговори. А и проговори ли, не можем да имаме доверие на нито една дума, която изрече. Дори да каже някоя истина, тя няма да ни помогне. Не и на нас.

Стряскам се, когато Тесла изведнъж скача на крака и започва да лае. Явно съм се унесла. Бухвам възглавниците зад гърба си, за да се изправя, и я погалвам по главата. Тя излайва отново, докато Сок не помръдва.

— Да, зная, че можеш да се държиш като голямо куче, но моля те, пази тишина — увещавам аз малкия бял булдог с кафяви очи, докато той лае ли, лае, застанал на задните си лапи.

Бау-бау-бау-бау…!

— Добре, достатъчно. Какво ти се причу? — отмятам завивките, но тя не престава.

Изправям се на крака, отивам боса до прозореца, отмятам завесите и поглеждам навън. Не виждам нищо освен дъжда, който продължава да се сипе като из ведро. Алеята за автомобили два етажа под мен е скрита цялата под вода. Вятърът вие отново, а Тесла продължава да лае все по-яростно, докато сиво-кафявата ни хрътка Сок продължава да дреме.

— Добре, добре. Шшшт! — галя нежно Тесла и се опитвам да я успокоя, а това въздейства благоприятно и на мен. — Най-обикновена буря. — Галя петнистите й уши и вратата на спалнята се отваря.

— Изгрей и озари света. — Още с влизането си Дороти запява песента на „Кардиганс“ и вече разбирам защо се разлая Тесла.

Чула е сестра ми. Дороти носи две чаши кафе, облечена единствено в широка тениска.

— Нещо против да вляза? — пита тя, докато ми подава чашата, над която се издига ароматен дим, и сяда на леглото. — Тихо, Тесла! Не понасям глезени кучета!

— Не бих я нарекла глезена. В момента е по-скоро свирепа.

— Ама че ирония, нали? Носи името на кола, за която се предполага, че е безшумна.

— Това е шега, която Луси измисли. Сега може да казва на всички, че има Тесла.

— Как се чувстваш? Чувала съм истории за хора, едва преживели токов удар или мълния, които изведнъж започват да свирят на пиано или коефициентът им на интелигентност скача с десет точки.

— Ще ти кажа, ако това се случи. Винаги съм искала да свиря на пиано.

— Някакви необичайни сънища?

— Не още.

— Слушай, Кей, трябва да ти обясня какво се случи… — започва сестра ми, но аз я прекъсвам.

— Как е Деси? — питам, защото е нормално да се притесняваме повече за травмата, която детето може да е получило.

— Всичко е наред! — възкликва самохвално Дороти, сякаш има някаква заслуга за това. — Толкова е смел! Много е добре!

— Той умее да прикрива чувствата си зад фасадата на смелостта, Дороти, но това не означава, че е добре.