Хаос

— Не. Трябва да говорим тук. — Той посочва мястото до себе си. — Наистина, Док. Не се шегувам. — Виждам, че говори напълно сериозно, затова грабвам дъждобрана от закачалката.

Обличам го, вдигам качулката, пристягам колана. Излизам навън, затварям вратата и поглеждам Марино право в очите, докато над главите ни се излива същински порой.

— Какво има, Марино? Страхуваш се, че вътре може да има подслушвателни устройства? Това ли е проблемът? — питам, защото това е напълно възможно. — Ще трябва да поговоря с Пейдж, за да се убедя, че не е пускала никого, особено мъже, облечени като техници.

Обяснявам му, че точно така би постъпила Кари, докато дъждът се стича по качулката на главата ми. Марино обаче не ме слуша, което ми подсказва, че проблемът е по-сериозен.

— Не искам да рискувам, Док.

— Защо си дошъл? Какво има?

— Не зная как да ти го кажа… — започва той и на мен мигом ми причернява.

— Бентън и Луси добре ли са? — едва изричам думите, тъй като си представям как летят или шофират в това време.

— А? Нямам представа. Сигурно. — Погледът на Марино снове трескаво насам-натам, не може да се спре на едно място дори да го иска.

— Какво става? — повишавам глас над тропота на дъжда и воя на вятъра в короните на старите дървета.

Цветчета, откъснати от някой порив, се носят над моравата като накъсани салфетки. По тревата и мулча се образуват малки локви.

— Синята кърпа, която Деси носеше? Сещаш ли се? — пита високо Марино, докато водата се стича по качулката му. — Проблемът е ДНК-то. Проблем е меко казано.

Представям си как Кари се е появила на прага на моя дом, позвънила е усмихната и Дороти я е поканила вътре. После Кари и дронът й се появили едновременно в задния двор и така лишили Джанет или когото и да било от възможността да се защити. Осъзнавам, че това най-вероятно е причината Марино да настоява да разговаряме отвън, докато около нас бушува буря.

Кари Гретхен е била в дома ми. Възможно е да е поставила едно или две подслушвателни устройства, докато се е разхождала из него. Дороти не би я спряла. Едва ли е заподозряла, че нещо не е наред, преди Кари да даде на Деси синята кърпа на индийски мотиви и да му нареди да застане до нея, докато борави с пулта за управление на дрона. След това му го е връчила и му е наредила да унищожи приемното си семейство.

— Звъннаха ли ти от лабораторията за ДНК анализ? — пита Марино и аз събирам сили, за да чуя лошата новина.

— Не още.

— Е, аз разбрах току-що. Може да не са искали да те притесняват толкова скоро след изписването ти от болницата. Все пак трябва да чуеш истината. Затова съм дошъл, затова стоя навън с теб в тоя проклет дъжд.

— Кой е открил какво? — Пантофите ми подгизват от вода, крачолите на пижамата и полите на пеньоара ми също са мокри.

— По кърпата имаше ДНК на Елиза Вандерстийл, което е логично, тъй като тя е нейна. Открихме обаче ДНК и на Кари Гретхен, и на Темпъл Голт.

Явно не съм чула правилно. Тук е толкова шумно. Все пак частица от мозъка ми разбира какво ще последва, макар останалата част да се опитва да го отрече.

— Съжалявам… — започвам аз.

— Зная какво си мислиш, но първо ме изслушай — прекъсва ме Марино. — Получихме съвпадение с ДНК-то на Голт, което присъства в базите данни, тъй като има нерешени случаи, които федералните се опитват да свържат с него. Разбира се, че получихме съвпадение и с Кари, защото нейната ДНК също е там.

— Това е невъзможно! Откъде ДНК на Голт ще се появи върху кърпата, освен ако Кари не е разполагала с някакъв източник и не я е нанесла съзнателно…

— Не. — Марино поклаща бавно глава, дъждът се стича по лицето му, очите му са широко отворени. — Не, не, не ме разбираш, Док.

— Какво трябва да разбера, Марино? — Не искам да повярвам на това, което се кани да ми каже.

— Отначало не разбирахме защо върху кърпата или шалчето, както искаш го наречи, около врата на Деси няма негова ДНК. Тя би трябвало да е там — започва да обяснява той, докато в мен се надига неописуемо изумление.

Сякаш гледам през замъглен прозорец, който изведнъж се е прояснил и най-накрая виждам какво има от другата му страна. Малкият Деси със слабичкото му, ъгловато лице и хипнотични сини очи.

— Оказа се, че в крайна сметка неговата ДНК я има върху кърпата…

Няма по-добър рибар от Кари. Тя знае какво да прави. Знае кога да чака, знае и кога да дръпне въдицата. Знае, когато плячката й е в ръцете.

— Разбираш ли какво ти казвам? — пита Марино и дъждът се превръща в бучащ порой, докато си спомням думите на Луси за бременността на Натали.

Използвала е донор на сперма и сурогатна майка, която е подбрала внимателно, но истината е, че подобен процес може да бъде манипулиран.

За Кари това би било детинска игра, а Натали не би могла да разбере истината около ДНК на Деси. Би трябвало да я провери в полицейската база данни, за да открие биологичните му родители, а вероятността да го направи е била минимална. Кари обаче е предприела действия, които никога не бих очаквала.