Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Ето че сняг замени огъня, тъй като дори и драконите не са вечни — каза си Билбо и обърна гръб на местата, в които бе преживял голямото си приключение. Туковската жилка в характера му бе взела вече много да се уморява, а Бегинсовата с всеки изминал ден все повече засилваше влиянието си.

— Сега желая единствено да съм си в моето удобно кресло! — заключи Билбо.

19. Последният преход

На първи май двамата пътници най-сетне стигнаха до Ломидол, където се намираше Последният (а сега Първият) удобен дом. Пак беше вечер, понитата им бяха уморени, особено онова, което носеше багажа. Всички се нуждаеха от почивка. Докато слизаха надолу по стръмната пътека, Билбо чу елфите да пеят сред дърветата, сякаш изобщо не бяха спирали, откакто той ги напусна. Щом ездачите слязоха до горските полянки, елфите, запяха весело една песен, която много приличаше на предишната. Ето я впрочем и самата песен:

Драконът падна, рухна сломен.
няма я бронята здрава,
якият скелет лежи раздробен,
тъне под прах и забрава!
Може и мечът да хване ръжда,
трон и корона да падне,
и да съсипе злощастна беда
даже имане грамадно,
но при ние ще растат безметежно треви,
листи ще капят наесен
и реката пенлива все тъй ще върви
с бодра елфическа песен:
Хей, насам! Трала-ла-лала!
Пак елате в тази долина!

От безбройни елмази по-ярко блестят
сред небосвода звездите
и сияе сребриста по своя път
луната из висините.
Щом в огнище опушено огън червен
с топла и ярка жарава
е по-ярък от злато след дългия ден —
то защо да бродим тогава?
О. тра-ла-ла-ла-ла!
Пак елате в тази долина!

О, къде така вървите,
що се бавите из път?
Все така текат реките
и звездите пак искрят!
Под товара си превити
пак вървите натъжени,
а пък елфите честити
чакат гости уморени
с песен: тра-ла-ла-ла-ла!
Пак елате в тази долина!
Тра-ла-ла-ла-ла, трала-лали!
Фа ла лала-ли!
Фа-ла!

После елфите от долината се показаха иззад дърветата, приветстваха пътниците и ги преведоха през реката до къщата на Елронд. Там ги очакваше топъл прием и много уши напрегнато слушаха тази вечер разказа за приключенията. Разказвачът беше Гандалф, тъй като Билбо се чувстваше уморен и му се спеше. Той знаеше по-голямата част от този разказ, понеже сам бе участвал в събитията и ги бе описал на вълшебника по пътя или в къщата на Беорн; но от време на време, когато долавяше, че се разказва нещо, което все още не му е известно, отваряше едно око и се заслушваше.

По този начин Билбо научи къде се беше губил Гандалф, защото подслуша думите, които вълшебникът довери на Елронд. Очевидно Гандалф бе ходил на някакво голямо съвещание на вълшебници, майстори на благотворни магии, и те най-после бяха прогонили Некроманта от мрачната му крепост в южния край на Мраколес.

— Сега вече, надявам се — каза Гандалф, — гората ще се стане малко по-здравословна и Северът ще се спаси за дълги години от онзи зъл магьосник. Съжалявам само, че не можахме да го прогоним изобщо от света!

— Би било добре наистина — отвърна Елронд, — но се страхувам, че това няма да стане в нашия век, а също и в много от следващите.

Когато разказът за приключението свърши, подеха се най-различни други разкази — за старото време, за новото време, пък и такива, които бяха изобщо извън времето. Накрая главата на Билбо клюмна на гърдите му и той сладко захърка.

Когато се събуди, видя, че лежи в бяла постеля, а луната грее през един отворен прозорец. На брега на реката, кажи-речи, под самия прозорец, множество елфи пееха с ясни и звънливи гласове: