Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

И наистина друга възможност нямаше. Затова Торин, Фили, Кили и Билбо оставиха най-отпадналите си другари и тръгнаха по брега към големия мост. В самото начало на моста имаше стражи, но те не пазеха кой знае колко зорко, защото знаеха, че отдавна няма истинска нужда от това. Като се изключат дребните пререкания, които от време на време възникваха относно речните такси, общо взето, езерните хора и горските елфи бяха в приятелски отношения. Други опасни съседи наблизо нямаше, а някои от младите жители на града направо не вярваха, че някакъв си дракон живеел в планината, и се присмиваха на старците и стариците, които разправяха, че на младини го били виждали да лети по небето. Ето защо никак не беше чудно, че стражите, които пиеха вино и се смееха край огъня в къщичката си, не чуха нито шума от отварянето на буретата, нито стъпките на четиримата разузнавачи. Изненадата им беше голяма, когато Торин Дъбощит изведнъж се появи на прага.

— Кой си ти и какво желаеш? — извикаха стражите, като скочиха на крака и посегнаха към оръжието си.

— Аз съм Торин, син на Траин и внук на Трор, краля на Планината! — отвърна джуджето тържествено, както и изглеждаше, въпреки изпокъсаните си дрехи и зацапаната качулка. Злато блестеше на шията и пояса му; очите му бяха дълбоки и мрачни. — Аз се завърнах. И желая да се срещна с владетеля на вашия град.

Думите му предизвикаха силно вълнение. Някои от по-наивните стражи изтичаха навън от къщичката, сякаш очакваха да видят как Планината изведнъж ще стане златна в нощта и водите на езерото ще затекат жълти начаса. Началникът на стражата обаче пристъпи напред.

— А тези кои са? — попита той, като посочи Фили, Кили и Билбо.

— Синове на дъщерята на моя баща — отвърна Торин. — Наричат се Фили и Кили от Дуриновия народ. А това е господин Бегинс, който тръгна с нас от запад.

— Ако идвате с мир, предайте оръжието си!

— Нямаме оръжие — отвърна Торин. И това беше вярно — горските елфи им бяха взели ножовете, а също и големия меч Оркрист. Мечът на Билбо, както винаги, си стоеше скрит под дрехата му, но той премълча за него. — Ние най-после се връщаме в бащиния си край, както се пее в старите песни, и не се нуждаем от оръжие, нито пък бихме могли да се борим срещу такова множество. А сега ни заведи при вашия владетел!

— Той е на гощавка — отвърна началникът на стражата.

— Толкова по-добре — намеси се Фили, който започваше да губи търпение от тези излишни обяснения. — Ние сме изтощени и премалели от глад след дългия път, а на брега сме оставили болните си другари. Така че побързай и не ни губи повече времето с приказки, ако искаш господарят ти да не те смъмри!

— Добре, следвайте ме тогава — рече началникът на стражата и под охраната на шестима други стражи поведе неочакваните посетители по моста, през портите и оттам към градското пазарище.

Пазарището представляваше кръгло и спокойно водно пространство, оградено от построени върху високи колове големи къщи и дървени кейове, от които се спускаха стълби към езерото. От една просторна, силно осветена зала долиташе многогласна глъчка. Новодошлите влязоха през вратите и примигвайки от светлината погледнаха към хорското множество около дългите маси.

— Аз съм Торин, син на Траин и внук на Трор, Краля на Планината! Аз се връщам! — извика Торин високо още от прага, преди началникът на стражата да бе имал възможност да каже нещо.

Всички скочиха на крака. Старейшината на града също се надигна от големия си стол. Но никой не бе така силно изненадан, както елфите салджии, които седяха в дъното на залата. Те се втурнаха към масата на старейшината и завикаха:

— Това са избягали затворници на нашия крал, някакви джуджета скитници, които не можаха да обяснят какво са търсили из гората и само дебнеха и безпокояха пируващите елфи!

— Вярно ли е това? — попита старейшината.

Всъщност той бе много по-склонен да повярва на думите на салджиите, отколкото на твърдението на Торин, че се завръщал Краля на Планината, ако изобщо той бе съществувал някога.

— Вярно е, че докато пътувахме към нашите земи, бяхме заловени и без всякакво основание хвърлени в тъмница — отвърна Торин. — Но никакви ключалки и решетки не могат да попречат на завръщането ни, както се казва в старите песни. Пък и този град не се намира в кралството на горските елфи. Аз разговарям със старейшината на града на Езерните хора, а не със салджиите на Горския крал.