Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Горския крал бе получил вести от своите пратеници и от птиците — приятели на елфите, така че вече знаеше какво се е случило. Действително голямо вълнение бе настъпило сред всички хвъркати, които живееха около пределите на Драконовия пущинак. Небосводът бе потъмнял от кръжащи ята и бързокрили вестоносци непрестанно политаха ту в една, ту в друга посока. Над Леса се носеха крясъци, цвъртене и писукане. Новината се разнесе далеч отвъд Мраколес. „Смог е мъртъв!“ — шушнеха листата и всяка живинка стреснато надаваше ухо. Преди още Горския крал да потегли, вестта бе стигнала на запад до боровите гори на самите Мъгливи планини: Беорн я бе научил в дървената си къща, а гоблините вече се сбираха на съвет в пещерите си.

— Страхувам се, че за последен път чуваме за Торин Дъбощит — рече кралят. — По-добре щеше да стори, ако си беше останал мой гост. Така или иначе, задухал е лош вятър, който няма да донесе на никого нищо добро.

Горския крал също не беше забравил легендата за несметните богатства На Трор. И когато пратениците на Бард го срещнаха, той вече беше потеглил на път с много копиеносци и стрелци. Над главите на въоръжените елфи се виеха гъсти ята от гарги, които усещаха, че се подготвя война, каквото от години не беше имало по тия места.

Когато чу молбата на Бард, кралят се смили над Езерните хора, защото беше господар на добронамерен и кротък народ; и вместо да продължи направо към Планината, както си беше намислил, той се спусна бързо надолу по реката към Дългото езеро. За съжаление не разполагаше с достатъчно лодки и салове, за да натовари всичките си воини, затова те трябваше да вървят дотам пеш. Големите товари със стоки обаче Горския крал прати по водата. Елфите по начало са бързоноги и макар в онези дни да не бяха привикнали да изминават дълги разстояния и да не познаваха добре опасните земи между Гората и Дългото езеро, успяха да се придвижат навреме. Само пет дни след гибелта на дракона те се озоваха на бреговете на езерото при развалините на града. Както би могло да се предположи, посрещнаха ги с радост, а старейшината и съветниците му бяха готови да сключат за бъдеще каквато и да било сделка с Горския крал, стига той да им окажеше помощ сега.

Скоро бе изготвен план за действие. Жените, децата, старците и болните заедно със старейшината останаха при езерото; при тях останаха също неколцина мъже с различни занаяти и няколко опитни елфи. Отначало те сечаха дървета и събираха дървения материал, който се изпращаше от Гората, после построиха покрай брега множество дървени колиби за подслон през наближаващата зима. Под ръководството на старейшината те се заловиха да планират и нов град — по-красив и по-голям от предишния. Той обаче нямаше да бъде построен на същото място, а малко по-нагоре на северния бряг, тъй като всички се страхуваха от водите, където бе потънал драконът. Той никога нямаше да се върне върху златното си ложе, защото лежеше сгърчен, студен като камък на дъното на плитчините. Дълги години, когато езерото биваше спокойно, се виждаше как огромните му кости стърчат сред развалините на стария град. Малцина обаче дръзваха да доближат това място, а и никой не посмя да се гмурне в студената вода, за да извади скъпоценните камъни, отронени от гниещия му труп.

Всички мъже, годни да носят оръжие и по-голямата част от войската на Горския крал се приготвиха да тръгнат на север към Планината. И тъй, на единайсетия ден от гибелта на града челните редици на воините минаха през скалистата клисура в горния край на езерото и поеха сред опустошените земи.

15. Облаците се сгъстяват

А сега нека се върнем при Билбо и джуджетата. Цяла нощ те се редуваха един по един да стоят на стража, но не чуха, нито пък видяха и следа от опасност. Така ги завари утрото. Птиците по небето обаче ставаха все по-многобройни; бяха долетели ята дори от юг, а гаргите, които, все още живееха около Планината, не спираха да кръжат и да грачат.

— Става нещо необичайно — рече Торин. — Времето за есенния прелет вече е минало, пък и тези птици си живеят целогодишно по тия земи. Има най-много скорци и червенушки, а в далечината се съзират и множество лешояди, сякаш предстои битка!

Изведнъж Билбо посочи с пръст:

— Ето че и старият дрозд се появи отново! — възкликна той. — Явно е успял да се измъкне здрав и читав онази нощ, когато Смог срина планинския склон, но охлювите сигурно са загинали.

Старият дрозд наистина беше там и когато Билбо насочи вниманието на останалите към него, той полетя към тях и кацна на един камък наблизо. После плесна с криле и запя; след това наклони глава встрани, сякаш се ослушваше; сетне пак запя и пак се ослуша.

— Изглежда, че иска да ни каже нещо — рече Балин, — но аз не разбирам езика на тези птици. Ти разбираш ли го, Билбо?

Не много добре — отвърна Билбо (а всъщност той изобщо нищо не разбираше), — но старият ни приятел изглежда много възбуден.

— Жалко, че не е гарван! — рече Балин.

— Мислех, че не обичаш гарваните! Не им се зарадва особено, когато ги видяхме преди известно време.