Хоук и Фишер

— Става дума за моя съпруг — каза Катрин. — Той отиде в нашата стая, за да се преоблече, а аз отидох в банята. Когато се върнах оттам, вратата на стаята ни бе заключена отвътре. Тропах и виках, но нямаше никакъв отговор. Боя се, че може да му е станало лошо или нещо подобно.

Хоук и Фишър бързо се спогледаха и скочиха на крака.

— Мисля, че е по-добре да хвърлим един поглед — предложи Хоук. — Просто за всеки случай. Заведете ни, ако обичате…

Катрин Блекстоун кимна бързо и ги поведе навън от салона, а после по коридора. Ръката на Хоук почиваше върху брадвата на хълбока му. Имаше лошо предчувствие. Катрин бързаше по коридора и нагоре по стълбите в края му, вкопчвайки се в перилата, сякаш да ускори хода си. Хоук и Фишър се стараеха да не изостават от нея. Катрин стигна първа горния край на стълбището и се затича по площадката към третата врата отляво. Тя потропа на вратата, и заблъска дръжката й. После обезпокоена погледна Хоук.

— Все още е заключена, капитане. Уилям! Уилям, не ме ли чуваш? — нямаше никакъв отговор. Тя отстъпи назад и погледна отчаяно Хоук. — Използвайте брадвата. Разбийте бравата. На моя отговорност.

Хоук се намръщи, докато изтегляше брадвата.

— Може би първо би трябвало да поговорим с Гонт…

— Не мога да чакам! На Уилям може да му е лошо вътре. Веднага разбийте вратата! Това е заповед, капитане!

Хоук кимна и хвана здраво брадвата.

— Тогава отстъпете назад и ми направете малко място.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Гонт от горната част на стълбите. — Капитане, свалете брадвата!

Хоук гледаше неотклонно магьосника.

— Съветник Блекстоун не отговаря на нашите викове, а вратата му е заключена отвътре. Имате ли резервен ключ?

Гонт се приближи към него.

— Не — бавно каза той. — Никога не съм се нуждаел от някакви резерви. — Погледна затворената врата и стисна устни. — Уилям може да е наранен. Разбийте бравата.

Хоук кимна и замахна с брадвата, използвайки цялата си сила, за да я стовари върху месинговата брава. Масивната врата се разтресе силно в рамката си, но не се отвори. Хоук освободи острието и нанесе втори удар. Брадвата премина през цялата брава. Хоук леко се усмихна и освободи острието. Брадвата беше добра. Той отвори вратата с ритник и двамата с Фишър влетяха в стаята, следвани непосредствено от Катрин и Гонт.

Уилям Блекстоун лежеше по гръб на пода с втренчен безжизнен поглед в тавана. От гърдите му стърчеше дръжката на нож, а нагръдникът му бе червен от кръв.

3 Въпроси и отговори

Катрин Блекстоун си проби път между Хоук и Фишър и изтича напред, за да коленичи до своя съпруг. Ръката й докосна за кратко гърдите му, а после лицето. След това отново погледна към Хоук. Лицето и изразяваше озадаченост и смущение.

— Той е мъртъв. Наистина е мъртъв. Кой… Кой…

Тя внезапно се разплака със силно дрезгаво хълцане, което разтърсваше цялото й тяло. Фишър пристъпи напред и за момент коленичи до нея, преди да обгърне рамената й с ръка и да й помогне да се изправи на крака. После я отведе от тялото и я накара да седне на леглото. Катрин послушно се подчини. Сълзи се стичаха по лицето й, но тя не се опитваше да ги избърше. Шок! Хоук бе виждал това и преди. Той погледна Гонт, който стоеше на прага до него. Магьосникът изглеждаше потресен и объркан, неспособен да схване какво се беше случило.

— Гонт — тихо каза Хоук. — Вие сте неин приятел. Изведете я оттук. Ние с Фишър ще изследваме тялото.

— Разбира се — отвърна Гонт. — Извинявайте, аз… разбира се.

— И, Гонт…

— Да?

— Заведете я долу, намерете някой да стои с нея и след това направете магия за изолация. Не искам никой или нищо да влезе или излезе от тази къща.

— Да. Разбирам.

Гонт отиде при Катрин и тихо й заговори. Катрин замаяно поклащаше глава, но се изправи на крака, докато магьосникът продължаваше да й говори с тих, спокоен и убеждаващ глас. Те напуснаха заедно помещението, а Хоук затвори вратата след тях. Хоук и Фишър погледнаха мъртвото тяло и после се спогледаха.

— Какви телохранители се оказахме — каза Хоук.

Фишър кимна с възмущение.

— Това ще предизвика истинска бъркотия, Хоук. Блекстоун беше от години най-доброто нещо, което можеше да се случи на този град. Какво ли ще стане сега, когато вече го няма?

— Ако не открием кой го е убил, и то бързо, по улиците ще има бунтове — отбеляза мрачно Хоук. — Дявол да го вземе, аз го харесвах Изобел. Той ни довери сигурността си, а ние го изоставихме в критичния момент.

— Хайде, сега — каза Фишър. — Имаме работа да вършим. Ще претърся стаята, докато ти оглеждаш тялото.