Хоук и Фишер

Хоук кимна и коленичи до Блекстоун. Огледа тялото от главата до петите, внимавайки да не докосне нещо. Лицето на мъртвеца беше спокойно и отпуснато, а очите отворени и вперени в тавана. Ръцете му бяха празни. Единият крак бе изкривен под него при падането му назад и бе затиснат от другия. Ножът бе забит в сърцето му с такава сила, че дръжката се опираше плътно до гърдите. Хоук разгледа оръжието по-отблизо, но изглежда беше съвсем обикновен нож. По тялото нямаше никакви други рани, нито някакви признаци, че Блекстоун се е опитал да се защити. Ризата около ножа бе напоена с кръв. Хоук сбърчи чело. От подобна рана човек би трябвало да очаква много повече кръв…

— Виж това — каза Фишър.

Хоук рязко вдигна поглед.

Фишър беше клекнала до леглото и се взираше в една винена чаша, лежаща настрана върху дебелия килим. В нея бе останало малко червено вино, а няколко капки бяха разлети върху килима. Фишър потопи пръст в чашата и после го вдигна към устата си.

— Недей — спря я Хоук. — Може да е отровено.

Фишър помириса пръста си.

— Миризмата му е нормална.

— Все пак го остави, докато не ни се удаде възможност да го проверим.

— Хайде, Хоук. Защо да се отравя Блекстоун и после да се пронизва с нож в сърцето?

— Добре, признавам, че това е много невероятно. Но човек никога не знае. Избърши си старателно пръста. Ясно?

— Добре. — Фишър избърса пръста си в покривката на леглото и после отиде да клекне до Хоук. Тя мрачно се взря в тялото и бавно поклати глава. — Е, как мислиш, че се е случило това?

Хоук се намръщи.

— Вратата е била заключена отвътре, а единственият ключ е бил у Блекстоун. Поне предполагам, че е бил у него. Ще проверя веднага, за да съм сигурен. Във всеки случай, съвсем вероятно е да приемем, че не се касае за самоубийство. Първо, той е притежавал всичко, за което си заслужава да се живее. Второ, не е имало заплахи за живота му. И трето, дяволски трудно е да се пронижеш по този начин. Настрана от всичко друго, ъгълът е съвсем непривичен. Не, самоубийството определено е изключено.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Значи някой е влязъл тук, намушкал е Блекстоун и после си е отишъл, оставяйки вратата заключена отвътре. Хитро. Могъл ли е Блекстоун сам да заключи вратата, след като е бил намушкан?

— Изключено — отвърна Хоук. — При подобна рана трябва мигновено да е умрял.

— Да — каза Фишър. — Добре. Кой може да е убил Блекстоун? Трябва да е бил някой от гостите. За един външен човек би било адски трудно да проникне в дома на Гонт и дори да бе успял, Блекстоун би завикал с пълно гърло още щом го е зърнал. А тъй като е пронизан в гърдите, със сигурност е видял нападателя.

— Точно така — каза Хоук. — И така, ако Блекстоун е видял кой е нападателя и не е извикал, това може да означава само, че го е познавал и че не го е считал за заплаха, докато не е станало твърде късно.

— Гадно — погнуси се Фишър.

— Много — съгласи се Хоук. — По-добре ще е да съм сигурен, че Гонт е направил магия за изолация. Не искам никой от нашите гости да изчезне, преди да съм имал възможността да го разпитам. Ти стой до тялото. Никой не трябва да докосва, каквото и да било, ясно?

— Ясно.

Хоук се изправи и бавно се протегна.

— Знаеш ли, Изобел, този случай се очертава да бъде сложен. Чувствам го интуитивно.

Той напусна стаята на Блекстоун, затваряйки вратата след себе си. Гостите се бяха скупчили на площадката и го чакаха. Лорд Хайтауър пристъпи напред, за да препречи пътя на Хоук.

— Вие. Охраната. Какво става тук?

— Милорд…

— Защо сте разбили вратата на Уилям? — поиска да знае Боуман. — Гонт отведе Катрин потънала в сълзи, а той не ни даде никакво обяснение. Само ни каза да не влизаме в стаята. Какво се е случило?

— Уилям Блекстоун е бил убит — процеди през зъби Хоук.

Гостите го погледнаха втренчено. Всички изглеждаха шокирани и смаяни.

— Инструктирах магьосник Гонт да запечати къщата — продължи Хоук. — Някой от вас да е чул или видял нещо? Каквото и да е.

Последва всеобщо поклащане на глави, което бе напълно според очакванията му. Тихо въздъхна.

— Трябва да поговоря с магьосника. Тялото се охранява от моя партньор. Искам да помоля всички, никой и по никакъв повод да не влиза в стаята на съветник Блекстоун, докато не приключи разследването за смъртта му. Предлагам на всички ви да слезете и чакате в салона, а аз възможно най-скоро ще ви запозная с подробностите относно случилото се. — Той се извърна и се отдалечи, преди да започнат да му задават въпроси и побърза надолу по стълбите, за да намери Гонт.

* * *