Хоук и Фишер

— Решихме да тръгнем по отделни пътища — обясни Столкър. — Уилям винаги е бил за мен твърде бавен и прекалено предпазлив. Аз исках да излезем от това състояние и да вършим разни неща, да променяме разни неща. Уилям и аз винаги сме спорили. Още от самото начало. Повече или по-малко и двамата искахме едни и същи неща, но изобщо не можехме да стигнем до съгласие относно най-добрия начин за постигането им. Поглеждайки назад, ми се струва чудо, че останахме заедно толкова дълго време. Във всеки случай, накрая реших да тръгна по свой собствен път и да видя какво моята репутация би могла да направи за мен на следващите избори. Мисля, че аз самият бих бил доста добър съветник. Хейвън би могъл да има много по-лоши. Често се е случвало в миналото. В това се състои цялата ни караница — просто разделяне на пътищата. Не съм имал нищо срещу него. Винаги съм му се възхищавал. Най-праволинейният човек, който някога съм срещал.

— И така, кой мислите, че е убил съветник Блекстоун? — попита Фишър.

Столкър й хвърли съжалителен поглед.

— Не е ли очевидно? Уилям е умрял сам в стая, заключена отвътре. Магьосничество. Това трябва да е причината за смъртта му.

— Гонт не мисли така — каза Хоук.

— По-скоро бих го осъдил, отколкото да му се доверя. Никога не се доверявайте на магьосник.

— От колко време познавате Блекстоун? — попита Фишър.

Столкър се размърда неспокойно на стола си и погледа гневно Фишър. Не от дълго. Може би от около две години.

— Освен от магьосникът, можете ли да помислите за някой друг, който има причина да иска смъртта на Блекстоун? — попита Хоук.

Столкър се усмихна кисело.

— Предполагам, че сте чули за Катрин и Едуард?

— Да — отвърна Фишър. — Вярно ли е това?

— Не зная. Може би. Без намерение да ви обидя, жените са непостоянни създания.

— А какво ще кажете за политическите врагове? — бързо попита Хоук.

— Това си имаше своя дял. Нито един по-специален, но все пак.

— Разбирам — каза Хоук. — Благодаря ви, сър Столкър. Това е всичко, засега. Ако отидете да почакате с останалите в салона, моят партньор и аз ще се присъединим към вас след малко. Между другото, наредих никой да не се доближава до тялото. Вероятно ще можете да напомните това и на другите и ще им обясните, че аз съм решил така.

— Разбира се — отвърна Столкър. — Радвам, че мога да ви помогна. — Той кимна отривисто на Фишър, стана и напусна библиотеката.

Хоук и Фишър останаха известно време да седят мълчаливо, взиращи се в нищото и мислещи трескаво.

— Знаеш ли, мисля, че нещата изглеждаха по-малко сложни, преди да започнем да задаваме въпроси — констатира Фишър.

Хоук се изсмя.

— Може би си права, любима — каза той. — Нека се опитаме да отделим зърното от плявата. Какви реални заподозрени получихме? Струва ми се, че Катрин Блекстоун е начело в списъка, следвана непосредствено от Боуман. По отделно или заедно, те са имали добра причина да искат смъртта на Блекстоун, допускайки че са имали любовна афера. За съжаление обаче, нямаме никакви реални доказателства за това. Клюката не е доказателство.

— Доримънт каза, че е видял Катрин да излиза от стаята на Боуман — напомни Фишър. — Но той би могъл да има свои собствени причини, за да лъже. Това ни връща точно на мястото, откъдето тръгнахме. И така, кой друг можем да посочим с пръст? Мисля, че Гонт трябва да бъде заподозрян, макар и само защото за момента той е единствения, който би могъл да извърши убийството.

— От друга страна — отбеляза Хоук, — той не би могъл да използва магия, за да влезе в стаята без Визидж да разбере.

— Тя каза, че е далеч по-слаба магьосница от Гонт.

— Вярно. И точно заради това може би са действали заедно.

— Не, Хоук. Аз все пак не мога да приема това. Ти наблюдава Визидж, докато тя говореше за Блекстоун. Почти боготвореше земята, по която стъпва той.

Хоук се намръщи.

— Този вид боготворене може да бъде опасен. Ако се случи нещо, което да развали илюзията й, това боготворене може да се окаже некачествено.

— Да — съгласи се неохотно Фишър. — Ти си прав, Хоук. Визидж трябва да бъде заподозряна.

— Ах, дявол да го вземе — каза уморено Хоук. — Докато не се сдобием с нещо определено, те всички са заподозрени.

— Включително Столкър?

— Не зная, любима. Адам Столкър е герой и легенда, но както каза Доримънт, ние всички сме способни на убийство, ако бъдем подтикнати достатъчно силно. А Столкър определено беше нащрек през цялото време, докато разговаряхме с него.

— Значи го смятаме също за заподозрян, така ли?

— Да — отвърна Хоук. — В миналото е убивал достатъчно често без добро основание. Може този път да е открил добра причина. — Той въздъхна уморено и протегна крака. — Мисля, че за момента направихме всичко, което можахме. Магията за изолация на Гонт няма да отслабне до пукването на зората, така че, бездруго, всички ние сме залостени тук за през нощта. Нека сметнем работата за свършена и поискаме някаква помощ на сутринта. Един юридически заклинател би могъл да ни даде няколко отговора, дори ако за това трябва направи заклинание за казване на истината.

— Гонт би могъл да направи такова заклинание — каза замислено Фишър.