Хоук и Фишер

Последва кратко мълчание, по време на което гостите се спогледаха несигурно. След това Катрин се отправи към вратата и групата се разпръсна. Промърмориха се пожелания за лека нощ, след което един по един гостите напуснаха салона и започнаха да се изкачват по стълбите към стаите си. Хоук направи знак на Гонт да остане за малко и магьосникът се подчини. Когато всички си бяха отишли Хоук и Фишър погледнаха изпитателно домакина.

— Какво имате в лабораторията си, сър Гонт? — дръзко попита Хоук.

— Разни дреболии. Химикали и други подобни неща. Защо?

— Почувствах нещо… нещо странно — каза Хоук с несигурен глас.

— О, разбира се — усмихна се леко Гонт. — Трябваше да ви предупредя. Като предпазна мярка, на вратата е направена магия за отбягване. Ако се приближите твърде много до нея, магията ви кара да чувствате такова неудобство и безпокойство, че да не смеете да се опитвате да я отворите със сила. Просто, но ефикасно.

— А, разбирам — отвърна Хоук, опитвайки се да не се покаже твърде облекчен. — Е, сър магьосник, мисля, че това е всичко. Фишър и аз ще прекараме нощта тук, в салона. Непрекъснато единият от нас ще бъде на пост.

— Това звучи много успокояващо — отбеляза Гонт. Тази нощ ще спя в лабораторията си. Ако имате нужда от мен, независимо по каква причина, просто ме повикайте. Аз ще ви чуя. Е, ще се видим отново сутринта. Лека нощ капитан Хоук, лека нощ капитан Фишър.

Той вежливо се поклони и напусна салона. Хоук и Фишър огледаха празното помещение.

— Изобщо не получихме своята вечеря — каза Фишър.

— Да — съгласи се Хоук. — Животът на охраната е труден.

— Ще хвърлиш ли чоп за първата смяна?

— С твоя монета или с моя?

— Колко добре ме познаваш — усмихна се Фишър.

4 Тайни

Едуард Боуман седна на стола до леглото, облегна се назад и огледа стаята, която му беше дал Гонт. Помещението беше в общи линии достатъчно удобно, но цветовата схема бе един тъмен смущаващ нюанс на моравото. Сякаш стаята бе умряла. Боуман смътно се питаше, защо магьосникът е трябвало да избере такъв неумолимо противен декор. Той обикновено показваше такъв отличен вкус. От друга страна, Гонт едва ли някога използваше тези стаи. Може би е наследил декора от онова време, когато къщата все още е принадлежала на фамилията ДеФерие. Сега, това определено изглеждаше вероятно. ДеФерие винаги са били… странни. Боуман погледна отново часовника над камината. Часовникът имаше силно агресивно тиктакане, но стрелките му сякаш пълзяха по циферблата. Боуман се размърда нетърпеливо на стола си. Той щеше да почака още три четвърти час, за да бъде сигурен, че всички са заспали и после щеше да може да излезе и да види Катрин.

Боуман се намръщи замислено. Катрин бе понесла твърде зле смъртта на съпруга си. Знаеше, че тя продължаваше да е привързана към Уилям, въпреки че бракът им се беше разпаднал, но все пак бе изненадан от това колко разстроена беше. Той се питаше, дали и новината за собствената му смъртта би приела също толкова зле. Боуман тръсна гневно глава. Той не ревнуваше от Уилям, докато беше жив и нямаше да започне да ревнува сега, когато човекът беше мъртъв. Катрин беше негова, както винаги досега. Той щеше да отиде да я види за малко, да я подържи в прегръдките си и всичко отново щеше да бъде чудесно. Още три четвърти час. Все пак трябваше да внимава, иначе Хоук и Фишър можеха да го чуят. И това можеше да го постави в твърде неудобно положение.

„Хоук и Фишър…“ Боуман присви устни. Те щяха да бъдат една досада. Можеше да го предвиди. По дяволите тяхното нахалство! От цялата охрана, от която Доримънт би могъл да избере телохранители за Уилям, той трябваше да вземе тези двама — единствените наистина честни представители на Службата по охрана в града. Всеки друг щеше да има достатъчно здрав разум да зададе вежливо няколко въпроса и после да се оттегли настрана и да остави неговите началници да поемат разследването в свои ръце — мъже, които разбират политическите съображения. Но не и тези двама. Тях изглежда не ги беше грижа колко мръсотия ще извадят наяве или кой ще бъде наранен в този процес. Добре, откриването на убиеца на Уилям беше важно, но каузата, зад която стоеше Уилям бе по-важна. Един скандал сега, можеше да върне Реформата с дванадесет години назад.

Боуман се замисли отново. Може би, в края на краищата, не трябваше да се опитва да интимничи с Фишър. За момента това приличаше на добра стъпка. Щеше да отклони вниманието от него и Катрин, а освен това той винаги бе имал успех при високите блондинки. Сега обаче бе заподозрян в убийство и един от водещите разследването офицери му имаше зъб. Страхотно! Точно от каквото се нуждаеше.