Хоук и Фишер

— Не зная. Това бе някаква мускусна животинска миризма.

— По-рано днес Визидж каза, че е усетила някаква миризма непосредствено след смъртта на Боуман, но не беше сигурна за произхода й. — Фишър кимна бавно.

— Аз също не съм сигурен — каза Столкър. — Но тя определено беше от някакъв вид животно…

— Подобно на вълк ли? — попита внезапно Хоук.

Столкър го погледна и кимна мрачно.

— Да, подобно на вълк.

— Това е смешно — намеси се Гонт. — В Хейвън няма никакви вълци. И, в края на краищата, как би могъл един вълк да влезе в къщата ми преминавайки през всички мои защити?

— Съвсем просто — отвърна Хоук. — Вие сте го поканил вътре.

— О, боже мой — прошепна лейди Елейн. — Някакъв върколак…

— Да — каза Хоук. — Такъв, който може да си променя формата. Сега, като помисли човек, всичко това придобива смисъл. Какъв вид убиец, убива понякога с нож, понякога като диво животно? Човек, който понякога е вълк. Върколак.

— А тази нощ имаме пълнолуние — допълни Фишър.

— Вие имате някакъв опит в проследяването на върколаци, нали? — уточни Доримънт.

— Опит — рече Хайтауър с горчивина. — О, да, Хоук знае всичко за върколаците, нали капитане? Още колцина от нас ще трябва да умрат, поради вашата некомпетентност?

Съпругата му го докосна нежно по ръката и той неохотно млъкна, продължавайки да гледа гневно Хоук.

— Не разбирам — каза Гонт. — Сериозно ли предполагате, че някой от нас е върколак?

— Да — отвърна категорично Хоук. — Единствено този отговор пасва.

Всички се огледаха един друг, сякаш очакваха да видят като доказателство козина, дълги кучешки зъби и нокти.

— Може ли вашата магия да ни каже кой от нас е върколакът? — попита Доримънт, поглеждайки към Гонт.

Гонт се размърда неспокойно.

— На практика, не — отвърна той. — Има такива магии, но те са твърде далеч извън моята специалност.

— Съществуват и други средства за откриване на един върколак — напомни Хоук.

— О, разбира се — каза бързо Гонт. — Например отровното растение самакитка. Върколакът реагира много силно на него.

— Аз мислех по-скоро за сребро — каза Хоук. — Имате ли някакви сребърни оръжия в къщата сър Магьосник?

— Някъде из лабораторията ми има сребърна кама. Поне, би трябвало да има. Отдавна не съм я използвал.

— Добре — каза търпеливо Хоук. — Идете да я потърсите. Не, чакайте малко. Не искам никой да се движи сам. Фишър и аз ще дойдем с вас.

— Не — възпротиви се категорично лорд Хайтауър. — Аз ви нямам доверие Хоук. Вие сте бил замесен и преди с върколак. Откъде да знаем, че не сте бил ухапан и заразен от върколашкото проклятие?

— Това е лудост! — разгневи се Фишър. — Хоук не е върколак!

— Не се ядосвай — каза Хоук, бързайки да я успокои. — Лорд Хайтауър е прав. Докато не успеем да докажем друго, никой не е извън подозрение. Абсолютно никой.

— Да не намеквате… — Хайтауър леко настръхна.

— Защо не? — каза Хоук. — Всеки може да стане върколак.

— Как смеете — просъска възмутено Хайтауър. — Вие най-добре от всички би трябвало да знаете колко добра причина имам да мразя върколаците.

За момент никой не каза нищо.

— Защо ти не дойдеш с мен Род — предложи тихо Гонт. — Сигурен съм, че ще се чувствам в много по-голяма безопасност със стар воин, като вас, който да ме охранява отзад.

— Разбира се — каза Хайтауър с дрезгав глас. Ти също ще дойдеш Елейн. С нас ще си в по-голяма безопасност.

Лейди Елейн кимна и заедно със съпруга си последва Гонт навън от салона. Вратата се затвори тихо след тях.

— Върколак — каза бавно Доримънт. — Никога не съм вярвал истински в такива същества.

— Аз не бях сигурна, че вярвам във вампири докато не срещнах един — каза Фишър.

— Върколаците са същества с магически способности — каза Столкър. — А от нас остана само един с такива способности. Това е интересно, нали?

Хоук го погледна.

— Да не намеквате, че Гонт…

— Защо не? — рече Столкър. — Никога не съм се доверявал на магьосници. Нали чухте, как са умрели тези хора в Куката?

— Хоук и Фишър се спогледаха замислено. Фишър повдигна една вежда, а Хоук сви леко рамене. Той знаеше, че тя мисли за сукубата. Хоук се опита да обсъди този въпрос безпристрастно. Бе допуснал, че сукубата е отговорна за смъртните случаи в Куката, но те също така лесно биха могли да бъдат резултат на разбеснял се, убиващ върколак. А Гонт беше алхимик. Би трябвало да познава отровите. Те имаха само неговата дума, че виното на Блекстоун не е било отровено. Фактически, ако магьосникът беше върколак, той вероятно би могъл да опита отровеното вино и то да не му причини никаква вреда. А може би най-важно от всичко, Гонт е бил един от последните хора в салона с Катрин…

Хоук се намръщи. Всичко това имаше някакъв смисъл. Той хвърли поглед на затворената врата на салона и се запита, дали не трябваше да тръгне след тях. Не, по-добре не. Във всеки случай, все още не. Хайтауър би могъл да се грижи за себе си, а срещу Гонт сякаш нямаше никакво реално доказателство. Хоук се облегна назад на стола си и се наруга мълчаливо за своята нерешителност. Той беше от Службата по охрана и не можеше да предприема нищо без някакво доказателство.