Клуб „Кемъл“

— Аз не съм предател, независимо какво си мислите! Направих го за родината, за целия свят!

— Отваряй вратата! — изрева извън себе си Алекс. — Веднага!

Хемингуей извади връзка ключове и пъхна един от тях в ключалката.

— Нали беше минирана? — дрезгаво се обади капитан Джак.

— Излъгах те — отвърна Хемингуей и дръпна вратата.

Стоун и Алекс изнесоха отпуснатото тяло на президента и го подпряха на стената. После отидоха да освободят и Честити, която настаниха до него.

Алекс измъкна мобилния си телефон, после гневно тръсна глава.

— По дяволите! Забравих, че тук няма сигнал! Трябва час по-скоро да излезем навън и да се свържем с Вашингтон!

— Мисля, че не е необходимо — обади се един глас зад гърба му.

Всички се обърнаха. В дъното на коридора стоеше Картър Грей с автомат в ръце, а зад гърба му се виждаха още шестима въоръжени мъже.

68

— Слава богу! — каза Симпсън и тръгна към кръстника си. Но Грей беше насочил вниманието си към Хемингуей.

— Президентът беше в хеликоптера, с който ме върна, нали? — процеди през зъби той. Не очакваше отговор, а и не го получи. Поклати глава и мрачно добави: — Фалшифицира моите файлове, събра армия от мъртъвци и отвлече държавния глава!

— Президентът е добре, Картър — обади се Симпсън. — Само са го упоили.

— Слава богу — кимна Грей и направи знак на хората си. — Оттук нататък го поемаме ние.

— Чакайте! — извика Хемингуей. — Той трябва да бъде върнат както аз съм го планирал! Иначе ще излезе, че всички онези хора, които бяха избити в Пенсилвания, са умрели напразно! Но те се жертваха за един по-добър свят!

— Ти се ненормален! — изгледа го с отвращение Грей, овладя се и бавно се обърна към Стоун. — Здравей, Джон. Едва ли можеш да си представиш в какъв шок изпаднах, когато разбрах, че си жив! — Очите му се изместиха към проснатия на пода капитан Джак, който продължаваше да притиска окървавените си крака. — Същото важи и за този твой стар приятел. Възкръсването май ще се окаже шлагерът на двайсет и първи век.

— Не бях готов да умра според твоята програма, Картър — отвърна Стоун.

— Хей, за какво говорите?! — смаяно извика Симпсън, местейки очи от единия към другия.

— Времето изтича! — напрегнато се обади Алекс. — Трябва да уведомим Белия дом, за да спрат изстрелването!

Но Грей не му обърна внимание.

— Джаки, ела — нареди на Симпсън той.

— Какво?! Не чу ли какво казва Алекс? Трябва да спрем изстрелването!

— Ние с теб ще напуснем това място заедно, а ти ще забравиш всичко, което си чула и видяла тази вечер! Ясно ли е?

Погледът на Симпсън бавно се плъзна по лицата на присъстващите.

— Едва ли можеш да разчиташ, че тези хора ще премълчат факти, които поставят под заплаха сигурността на страната — поклати глава тя.

— Те не ме интересуват, Джаки. В момента съм загрижен за теб.

— Ти си единствената, която ще излезе жива от това подземие, агент Симпсън — отчетливо произнесе Стоун, хвърли кос поглед към Грей и добави: — В компанията на президента, надявам се…

— Какво говорите?! — извика Симпсън, погледна втренчено кръстника си и веднага разбра, че думите на Стоун са безпощадната истина. Ръката й се стрелна към безжизненото тяло на Бренан. — Това тук е президентът на Съединените щати!

— Знам — кимна Грей. — Но в момента Овалният кабинет се обитава от един друг човек, който е не по-малко способен да управлява страната.

Симпсън се извърна към въоръжените мъже, придружаващи Грей.

— Той се готви да ликвидира президента! — извика тя. — Трябва да му попречите!

— Ако тези хора не ми бяха предани, едва ли щяха да са тук — каза Грей.

— Картър, моля те! — проплака Джаки. — Шест милиона човешки същества ще умрат, ако не се свържем с Белия дом!

— Шест милиона сирийци! — натъртено отвърна Грей. — Имаш ли представа колко са терористичните организации, подпомагани от любимата ти Сирия? Там е главният център за набиране на атентаторите, които се взривяват в Ирак. Отдавна трябваше да пуснем бомба над тази проклета страна!

— Господи, ти си се побъркал! — погледна го с отчаяние Симпсън.

— Не става въпрос за отделен човек, Джаки — спокойно отвърна Грей. — Става въпрос за нещо далеч по-важно — за войната между доброто и злото и това трябва да бъде ясно на всички. Но за да стане така, са нужни саможертви, включително от страна на президента. — Замълча за момент, после добави: — Сигурен съм, че баща ти прекрасно разбира това.

— Глупости! — изкрещя като обезумяла Симпсън. — Той ще бъде първият, който ще те прати в затвора!

— Ела насам, Джаки! — заповяда Грей. — Веднага!

— Не! — отсече тя. — Ще се наложи да ме убиеш с другите!

— Моля те, не ме принуждавай да го правя.

— Пазете се! — внезапно изкрещя Алекс и се хвърли към президента.

Но някой се оказа по-бърз от него.

Екна изстрел. Разнесоха се писъци, тропот на крака и звън на метал в метал. После настъпи тишина.