Клуб „Кемъл“

Всички се пръснаха да търсят укритие, докато металната топка с формата на лимон подскачаше по железните стъпала. Не беше граната, а зашеметяващ заряд, който блокираше нервната система чрез високочестотен звук и ослепителна светлина. Екипите за освобождаване на заложници към ФБР се кълняха в неговата ефективност, която сега се доказа. В момента на възпламеняването му цялата група в коридора бе напълно парализирана.

Двама корейци се спуснаха тичешком по металните стъпала. Затъкнатите в ушите им специални тапи ги предпазваха от звуковата агресия. Оръжията им се насочиха към Алекс и безпомощната му компания. Стоун направи опит да се изправи, но беше напълно замаян. Вдигнала длани към ушите си, Симпсън сякаш всеки миг щеше да припадне. Притиснал раната си с ръце, Рубън се беше сгърчил до стената и едва-едва дишаше.

— Умрете! — изкрещя единият от корейците. Вероятно това беше единствената дума, която знаеше на английски. Той превключи оръжието си на автоматична стрелба и плъзна пръст към спусъка. Трийсетте патрона в пълнителя бяха готови да излетят за няколко секунди.

Това щеше да стане, ако кореецът с автомата беше жив. Но зад гърба му се стрелна крак в черен крачол и шийните му прешлени зловещо пропукаха. Тялото се свлече, но пръстът все пак успя да натисне спусъка. Няколко куршума попаднаха в бетонния под и рикошираха в него, ала той вече не усещаше каквото и да било.

Другият кореец направи опит да насочи оръжието си към Хемингуей, но той светкавично го изтръгна от ръцете му и стовари цевта върху главата му. Довърши го с мълниеносен удар в корема, който разкъса черния му дроб. Тялото му рухна на пода.

В следващия миг Хемингуей изчезна.

Зашеметяващият ефект постепенно отслабна. Алекс бавно се изправи и подаде ръка на Симпсън. А Стоун помогна на Рубън.

— Къде изчезна Хемингуей? — огледа се с недоумение Стоун.

— Там — отвърна Алекс и посочи вратата в дъното на коридора. — Видях го да минава през нея, но не знам как го направи. Вероятно още съм бил замаян…

Очите им неволно се насочиха към труповете.

— Тоя тип е изперкал главорез! — поклати глава Алекс.

— Току-що спаси живота ни — каза Симпсън.

— Сигурно защото иска лично да ни избие — отвърна той и тръсна глава. — Онова, което ти казах преди малко, остава в сила. Падне ли ти на мушката, стреляш!

— Нямаме никакво време — предупреди ги Стоун, като погледна часовника си.

Хемингуей стоеше в дъното на коридора с гръб към килиите, в които бяха затворени президентът и Честити. И двамата бяха упоени със силни приспивателни, които бе сложил във вечерята им. Смяташе, че не искат да имат спомени за това, което им се беше случило.

Вратата в противоположния край на коридора се отвори и той бързо отстъпи в сянката.

Пръв се появи Алекс, следван от останалите.

— Дойдохме за президента, Хемингуей — извика той.

Мълчание.

— Може би не знаеш какво се случи, Том — продължи Алекс. — Групировката „Шария“ пое отговорност за отвличането, а в този момент една американска ядрена ракета е насочена към Дамаск. Ако президентът не бъде върнат до три часа, тя ще бъде изстреляна. Това беше новината, която искаха да ти съобщят Райнке и Питърс.

Хемингуей си пое дълбоко въздух, но не отговори.

— Не те лъжа, Том! — извика Алекс. — Светът е на прага на ужасна катастрофа! Всевъзможни мюсюлмански фанатици и терористични организации се обединяват за атака срещу САЩ. Обявено е състояние на тревога първа степен, Том, първа степен. — Замълча за момент, после отчаяно изкрещя: — По дяволите, Том! Разполагаме с три часа, след които ще загинат шест милиона души!

Хемингуей най-сетне излезе на светло.

— Защо „Шария“ е поела отговорността? — мрачно попита той.

— Аз го направих от тяхно име — обади се капитан Джак, успял да се промъкне през отворената врата и да опре пистолет в слепоочието на Симпсън. Свободната му ръка измъкна пистолета от кобура й и го насочи към останалите от групата. — А сега хвърлете оръжията, иначе ще имате възможност да разгледате мозъка на тази дама!

След кратко колебание Алекс, Стоун и раненият Рубън пуснаха пистолетите си на пода.

— Мамка му! — прошепна Рубън. — Това е оня тип, когото чухме преди малко!

Но Стоун не му обърна внимание, заковал поглед в лицето на капитан Джак, който огледа пленниците и също се втренчи в Стоун, леко повдигайки вежди. Вниманието му беше привлечено от Хемингуей, който тихо подхвърли:

— Мисля, че имахме споразумение.

— Имахме, Том — любезно отговори капитан Джак. — Но момчетата от Северна Корея ми направиха по-добро предложение. Вече ти споменах, че участвам единствено заради парите. Това беше честно предупреждение, съжалявам, че не си му обърнал достатъчно внимание.

— Но защо? — вдигна глава Хемингуей. — Нима Северна Корея иска да разпали война между Америка и мюсюлманския свят?

— Не знам и не ме интересува. Те просто платиха цената, която им поисках.

— Готвим се да унищожим Дамаск — обади се Алекс.

— Работил съм със сирийците — пренебрежително го погледна капитан Джак. — Кръвожадни мръсници като всички останали. И затова мисля, че си го заслужават.