Клуб „Кемъл“

И ще им се наложи да използват уменията си до крайност, добави мислено Стоун, забил поглед в лицето на Хемингуей.

Като по команда азиатците заеха бойна позиция, отговаряща на изискванията на таекуондото. Единият направи финт с крак, но Хемингуей дори не понечи да реагира. Отново подхвърли нещо на корейски, но двамата поклатиха глави. Вторият се стрелна напред и вдигна крак за унищожителен ритник, но Хемингуей улови глезена му с една ръка, завъртя се и го хвърли няколко метра назад. От устата му излетяха още няколко думи.

— Каза „Съжалявам, че съм принуден да го правя“ — промърмори Стоун, усетил очаквателния поглед на приятеля си.

Атаката на Хемингуей беше толкова стремителна, че спря дъха им. Юмрукът му прониза колебливия гард на единия от корейците и се стовари в гърдите му. После тялото на американеца се завъртя във въздуха със скоростта на мълния и кракът му се заби в слепоочието на нещастника. От своя наблюдателен пост Стоун и Рубън ясно чуха зловещото хрущене на шийните му прешлени.

Вторият кореец хукна да пресича улицата, с цел да се укрие зад старата кола. В един момент се завъртя и запрати ножа си по посока на връхлитащия Хемингуей. Острието закачи ръката му, но той не спря. Кракът му се стрелна нагоре и улучи брадичката на азиатеца, който отхвръкна и се блъсна в колата. Хемингуей се спря, погледна кръвта върху ръката си и бавно тръгна напред.

— Предстои ни грозна гледка — прошепна Рубън.

Но Хемингуей уби корееца още с първия замах. Никога през живота си Стоун не беше виждал удар, нанесен с такова ожесточение. Атаката му приличаше на нападение на разгневена мечка гризли.

Хемингуей не позволи на тялото да докосне земята. Притиснал го до купето на стария автомобил, той продължи да му нанася удари — в главата, в гърдите, в корема. Ръцете му се движеха със смайваща бързина и огромна сила. Когато трупът най-сетне се сгърчи на земята, вратата на колата зад него беше силно огъната навътре.

Хемингуей отстъпи крачка и бавно огледа трите мъртви тела. После се наведе да вдигне сабите и изведнъж замръзна, сякаш усетил, че Стоун вдига пистолета и се прицелва в тила му. Главата му бавно се извъртя към фалшивата фасада, зад която се криеха двамата приятели. Очите му се забиха в прозореца.

Беше ясно, че е усетил присъствието им, въпреки че не можеше да ги види.

Стоун се поколеба за момент, после свали оръжието. Хемингуей изчака още секунда и изчезна. Сякаш се беше разтворил във въздуха.

Симпсън тичаше колкото я държат краката, но беше напълно дезориентирана. Спря и се огледа. Имаше чувството, че е попаднала в лабиринт.

— Алекс! — отчаяно извика тя.

— Джаки!

Обърна се и хукна по посока на гласа.

— Внимавай, Джаки! Те са някъде тук!

Тя моментално спря и се сниши на колене. В началото чуваше единствено собственото си дишане, после ушите й уловиха тихи, прокрадващи се стъпки. Отстъпи назад по тесния коридор, държейки пистолета си готов за стрелба.

— Джаки?

— Тук, долу! — изкрещя в отговор тя.

Главата на Алекс предпазливо надникна иззад ъгъла. Видя я и бързо тръгна към нея.

— Какво се е случило с теб, по дяволите? — зяпна тя при вида на дрехите му.

— Не питай! — направи гримаса той и се помъчи да свали част от мръсотията по кожата си. — И да не съм те чул да споменаваш, че нямам търпение! — Обърна се и погледна през рамо. — Преди малко в тази посока покрай мен профучаха двама души. Ти видя ли ги?

Симпсън поклати глава.

— Как ще се измъкнем оттук? — попита тя.

— Много лесно, като проверяваме пода.

— Какво!?

Без да си прави труда да отговоря, Алекс се насочи към дъното на коридора. Спря на мястото, където се пресичаше с друг, отпусна се на колене и внимателно огледа пода.

— Мамка му! — изръмжа той. — Какво ще кажеш за това?

Симпсън побърза да се присъедини към него.

— Виждаш ли го? — попита той и посочи една точица, полускрита в някаква пукнатина.

— Червена точка — кимна Симпсън. — Какво значи тя?

— Накъде да завием.

— Как?

— От теб моряк не става.

— Защо?

— Защото не знаеш, че червеното значи „бакборд“, а това пък значи „ляво на борд“.

Алекс свърна наляво, следван от Симпсън. Не след дълго стигнаха друга пресечка, също обозначена с точка, но зелена.

— Зеленото значи „щирборд“, „дясно на…“

— Ясно — прекъсна го Симпсън.

Скоро стигнаха края на коридора.

— Откъде знаеш за тези точки? — пожела да узнае Симпсън.

— От Оливър.

— Значи наистина е бил тук — тихо прошепна тя.

— Никога не съм се съмнявал — изгледа я продължително Алекс и се обърна към вратата в дъното на коридора. — Оливър каза, че помещенията от тази страна са само две. Което означава, че отвъд тази врата може да е…

— Президентът.

— И Хемингуей — мрачно добави той.

— Той е федерален агент, Алекс. Може би е на наша страна.

— Този човек е предател, Джаки! И вероятно ще те убие с малкия си пръст. Не се колебай, ако ти се отдаде случай да го гръмнеш!

— Алекс!

— Говоря сериозно, Джаки! Просто го направи! А сега да вървим.