Клуб „Кемъл“

В следващия миг изкрещя от болка, тъй като непознатият заби тока си в глезена му. Хватката му отслабна съвсем леко, което беше напълно достатъчно за дребния мъж. Улучен от светкавично кроше в челюстта, Рубън политна назад. Последваха два чудовищно силни удара в тялото и коленете му се подгънаха. От широко отворената му уста бликна кръв. Ръката на мъжа се вдигна, острието на ножа мътно проблесна в полумрака и се стрелна към шията на Рубън.

Куршумът на Стоун пръсна мозъка му в последния миг преди смъртоносния удар.

— Рубън! — изкрещя той, пъхна пистолета в колана си и се втурна към приятеля си. — Рубън!

— Проклет да съм! — изфъфли през разбитите си устни Рубън и бавно се изправи на подкосените си крака. Очите му се заковаха върху лицето на Стоун. — Какво, по дяволите, търсим тук, Оливър? Тия типове са много печени!

Стоун сведе поглед към треперещите си ръце и едва в този момент усети болката в крака, с който беше препънал нападателя. Цели трийсет години не беше докосвал оръжие, но сега за една минута беше убил двама души.

— Съжалявам, че те доведох тук, Рубън — промърмори той, докато му помагаше да се изправи. — Много съжалявам!

Усетил отчаянието в гласа му, Рубън го прегърна през раменете.

— По дяволите, Оливър! — изръмжа той. — Трябва да ти призная, че ако ще умирам тук, поне се радвам, че съм в твоята компания! Но ние трябва да се измъкнем, защото не виждам как Кейлъб и Милтън ще се справят без нас!

Алекс и Симпсън влязоха в просторната тъмна зала, която миришеше лошо. Не чуха стрелбата в другия край на коридора, тъй като стрелбището беше много добре изолирано. Сложил очилата за нощно виждане, той забеляза тесен, леко наклонен пасаж, до който се стигаше по няколко метални стъпала.

— Тръгвам пръв, а ти ще ме прикриваш — прошепна той.

— Защо трябва да се правиш на герой? — попита тя.

— Кой ти е казал подобно нещо? Ако загазя, очаквам да ме измъкнеш, включително и при опасност да ти прострелят задника! А сега ме слушай внимателно. Като тръгнеш по това мостче, искам да се придържаш точно в средата му, без да се отклоняваш!

— Защо? Какво очакваш да се случи?

— Не знам и не искам да знам. Оливър току-що ми каза да вървим по средата и аз нямам намерение да пренебрегвам указанията му.

След тези думи той се обърна и предпазливо се изкачи по металните стъпала. Изчака секунда, след което пое по мостчето, придържайки се в средата. Скоро стигна до другия край и видя вратата, която водеше към съседното помещение.

— О’кей, чисто е — тихо подвикна той. — Можеш да идваш.

Симпсън забърза по стъпалата. В момента, в който стигна до Алекс, вратата долу се отвори и затвори. Двамата бързо приклекнаха.

Алекс се огледа и потупа Симпсън по рамото, сочейки вратата зад гърба си. След което й направи знак, че ще остане да я прикрива. Изчака я да се отдалечи и приклекна в края на мостчето с насочен пистолет. Обърна се и й кимна. Симпсън предпазливо открехна вратата и се плъзна навън. Очевидно доловил лекия шум, някой хукна нагоре. Алекс зае позиция да го посрещне, но за нещастие стъпи встрани от централната част на мостчето. Разнесе се остро изщракване. Подът под краката му изчезна, осветлението угасна. Алекс полетя надолу и падна в тиня, стигаща до коленете му. От другия край на резервоара се разнесе силен плясък. Вероятно и непознатият беше последвал участта му. Цареше непрогледен мрак. За нещастие при падането бе изгубил очилата за нощно виждане. Помоли се на Бога онзи да няма такива, в противен случай беше мъртъв.

Екна изстрел. Куршумът звънна в металната стена на резервоара, в доста опасна близост с главата му. Алекс приклекна, отвърна на огъня и светкавично смени позицията си. Опитваше се да не диша, защото вонята на изпражнения беше непоносима. Ранената ръка го болеше, натъртените ребра също, а шийните му прешлени сякаш бяха нанизани на нагорещени шишове. Ако не обръщаше внимание на всичко това, можеше да приеме, че е в отлична форма.

Но в момента бе изникнал друг проблем — нямаше как да сменя позицията си в тази гъста и отвратително воняща тиня, без да вдига шум. И по тази причина остана на място. Очевидно стигнал до неговото заключение, другият направи същото. При тази ситуация умираше онзи, който помръдне пръв. Ето какво имаше предвид Стоун, когато спомена за стаите на „търпението“, помисли си Алекс. След няколко минути в пълна неподвижност той си даде сметка, че трябва да смени тактиката. Бавно протегна ръка, напипа металната стена на резервоара и безшумно измъкна фенерчето си.

В следващия миг рязко се извъртя встрани. Просъскалият във въздуха нож звънна в стената и цопна в тинята. Не натисна спусъка — каквото по всяка вероятност беше очакването на противника му.