Клуб „Кемъл“

— Истината и търпението? Какво, по дяволите, е това шибано място? Манастир?

Стоун му обясни, че тренировъчните зали са разположени от двете страни на главния коридор — две от едната, три от другата.

— Преминаваш през едната, за да стигнеш следващата. В дъното е стълбището за долното ниво, където са разположени килиите. — Замълча за момент, после добави: — Влезеш ли веднъж в тренировъчните зали, трябва да ги прекосиш всичките, защото друг изход няма.

— Започвам да си мисля, че никой от нас няма да излезе от това място — мрачно поклати глава Алекс.

— Проникнахме през складовите помещения, които се намират по-близо до тренировъчните зали — добави Стоун. — А това може би означава, че сме по-напред от човека, който извика — в случай че той е проникнал през предния вход.

Алекс опипа безполезните в момента очила за нощно виждане и инстинктивно хвърли поглед зад гърба си. Коридорът беше пуст.

— Аз и Рубън ще поемем трите помещения вляво, а ти и Симпсън поемете двете отдясно — разпореди се Стоун. — Вратите се отварят само навътре. Влезеш ли в едно помещение, ключалката щраква зад гърба ти и можеш да вървиш само напред.

— Че как иначе! — иронично подхвърли Алекс.

— Разбирам те, Алекс — съчувствено го погледна приятелят му. — Давам си сметка, че Симпсън е млада и неподготвена, но… Чувствам се отговорен за всички, знаеш.

— Аз ще се погрижа за нея, Оливър — отвърна Алекс.

— Благодаря. А сега искам да ти кажа някои неща за помещенията, в които ще влезеш. Моля те да следваш указанията ми точно, без никакви отклонения, ясно?

— Ти си шефът, Оливър. Ще изпълня всичко, което кажеш.

След като инструктира агент Форд, Стоун поведе Рубън по коридора и спря пред първата врата, намираща се на пресечката с друг, страничен коридор.

— Това е стрелбището — промърмори той в момента, в който надникнаха вътре. Уточнението беше излишно, тъй като ясно се виждаха както стендовете за стрелците, така и подвижните, надупчени от куршуми картонени мишени в дъното.

— Тръгваш отдясно и се срещаме в средата — разпореди се Стоун. — Вратата за другата зала се намира в дъното.

Разделиха се и Стоун предпазливо тръгна покрай лявата стена. Но вратата се отвори още преди да беше изминал няколко крачки. Светкавично угаси фенерчето и стисна пистолета. Почувства се странно, вероятно защото почти три десетилетия не беше правил подобни упражнения. Вдигна глава и му се стори, че вижда някакъв силует. Но светлината беше твърде слаба, за да го идентифицира, а в същото време и достатъчно силна, за да направи неизползваеми приборите за нощно виждане. Остава да застрелям по погрешка Рубън, мрачно си помисли той.

Стъпките се приближаваха. Стоун се просна по корем и запълзя към стената с мишените. Секундите бавно се точеха. Изпита странното усещане, че с него става нещо. Промяната настъпи първо в съзнанието му, а след това завладя и тялото му. Крайниците му придобиха някогашната гъвкавост, а умът му се концентрира единствено върху оцеляването. Пропълзя още малко наляво и ръцете му опряха в нещо. Вдигна глава да види какво е и внезапно му хрумна идея.

Приведеният силует бавно се придвижваше покрай лявата стена. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — нож за хвърляне. Спря и се ослуша, после отново продължи към улея на най-близката мишена.

Секундите се точеха влудяващо бавно.

Изведнъж кореецът беше стреснат от силен вик. Рязко се завъртя и видя как нещо лети към него. Натисна спусъка и куршумите пронизаха предмета.

Стоун се прицели три сантиметра над пламъчетата и натисна спусъка. Разнесе се протяжен стон и кореецът рухна в улея. „Нещото“, което бе литнало към него, се оказа обикновена картонена мишена. Стоун бе дръпнал металното въже, за да я задвижи, същевременно надавайки остър вик. Така принуди корееца да стреля и да разкрие позицията си.

Изтекоха няколко секунди в пълна тишина, после от мрака се разнесе колебливият глас на Рубън:

— Добре ли си, Оливър?

Миг по-късно двамата стояха над трупа на корееца, убедили се, че залата е празна. Стоун включи фенерчето. На милиметри една от друга в гърдите на убития зееха две дупки. Очите му внимателно опипаха лицето и снаряжението на непознатия.

— Севернокореец — безпогрешно определи той.

— С какво точно си се занимавал като агент на ЦРУ? — попита Рубън, заковал поглед в продупчения гръден кош на жертвата.

— Официалната ми длъжност беше дестабилизатор — отвърна след кратко колебание Стоун. — Звучи доста невинно предвид задачите, които ми бяха възлагани.

В същия момент вратата на стрелбището бе пронизана от дълъг автоматичен откос и двамата светкавично се проснаха на пода.

Вратата се отвори и в залата връхлетя човек с автомат в ръце, който продължи да стреля.

Стоун ловко му подложи крак и той се просна на пода, изпускайки оръжието. Рубън светкавично се стовари отгоре му.

— Пипнах го, Оливър! — изкрещя той, стегна огромните си лапи около дребничкия нападател и изръмжа: — Я да те видим колко си печен без оръжие!