Клуб „Кемъл“

Питърс вдигна желязното капаче, под което се показа решетката на малък репродуктор с бутон.

— Аз съм, заедно с Тайлър — извика той. — По-бързо, защото нещата излизат от контрол!

После спусна капачето и отстъпи крачка. Масивната ключалка щракна в момента, в който иззад близката купчина камъни изскочиха три фигури и мълниеносно се стрелнаха напред. Тайлър Райнке и Уорън Питърс се строполиха на земята с прерязани гърла. Капитан Джак се появи иззад противоположния край на скалата и се надвеси над тях. Двамата агенти не бяха успели да издадат нито звук, за да предупредят колегата си вътре.

Още няколко души напуснаха прикритията си и се присъединиха към него. Той им кимна и се насочи към вътрешността на отлично замаскирания обект.

65

Отрядът на капитан Джак се състоеше от единайсет севернокорейци с добре заслужена репутация на жестоки убийци. Вкарването им в страната не беше особено трудно — пристигнаха като членове на южнокорейска група за обмяна на опит в технологичната сфера. А и азиатците влизаха в САЩ значително по-лесно, отколкото арабите.

Но въпреки качествата на хората си капитан Джак си даваше ясна сметка за способностите на Том Хемингуей и това го накара да раздели отряда на две, вземайки със себе си само двама души. С очите си беше видял какво умее този човек в ръкопашен бой.

В момента Хемингуей положително бе разбрал, че става нещо нередно, и вероятно вземаше мерки. Това беше причината за разделянето на две групи, които да раздвоят вниманието му и в крайна сметка да го обкръжат и ликвидират. Ръкопашен бой не се предвиждаше. Корейците получиха заповед да надупчат с куршуми Том Хемингуей в момента, в който го притиснат до стената.

Старите луминесцентни тръби на тавана примигнаха и угаснаха. На тяхно място блесна кратко ослепително сияние, което принуди членовете на отряда да прикрият очите си с длани. В мига, в който свали ръката си, капитан Джак успя да зърне някакъв крак, който сякаш изскочи направо от стената. В следващата секунда един от хората му изпъшка и се строполи по очи. Другият кореец зад него получи страхотен удар, политна назад и се блъсна в самия него. Вкопчени един в друг, двамата се затъркаляха по пода. Осланяйки се на опита си, капитан Джак остана проснат по корем, измъкна пистолета си и започна да стреля. Докато куршумите свистяха по посока на невидимия нападател, в свободната му ръка се появи още един пистолет, който влезе в действие в мига, в който пълнителят на първия се изпразни. Но откосите му просто рикошираха в стената.

Задъхан и изпотен, той скочи и светкавично смени пълнителите. Беше замаян от силата и внезапността на нападението въпреки големия си тренинг в подобен род сражения. Направи му впечатление, че и двамата корейци продължаваха да лежат неподвижно.

Внимателно протегна крак и обърна по гръб онзи, който се беше блъснал в него. Вратът му се оказа така строшен, че прешлените бяха пробили кожата. Неволно докосна гърлото си. Даваше си ясна сметка, че Хемингуей би могъл с лекота да убие и него, но не го беше сторил. Очите му се преместиха към другия кореец. Носът му беше смазан с такава сила, че костите и хрущялите бяха проникнали в мозъка. Сякаш бе улучен от артилерийско гюле.

— Исусе Христе! — промърмори капитан Джак, вдигна глава и нервно изкрещя: — Том? Чуваш ли ме? — Изчака малко и пак се провикна: — Том, ти знаеш защо сме тук! Предай ни го и веднага си тръгваме. Предупреждавам те, че вече не можеш да разчиташ на Райнке и Питърс. Ще ги откриеш на входа с прерязани гърла. Оставаш сам, а ние сме много. Не можеш да избиеш всички ни!

Господ да ми е на помощ, ако греша! — безгласно добави той, после се обърна и хукна към останалите членове на екипа си. Надяваше се, че Хемингуей все още не ги е сразил. Изведнъж му се прииска да беше взел със себе си цяла армия севернокорейци.

Скрит в едно от страничните помещения, Том Хемингуей се наведе и вдигна две дълги извити саби. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, после се обърна и изчезна в мрака. Тази нощ Планината на смъртта щеше да оправдае името си.

Чули виковете и изстрелите, Алекс и останалите побързаха да се скрият в едно помещение, разположено встрани от главния коридор.

— Това не беше гласът на Хемингуей — отбеляза Симпсън.

— Да, но който и да беше, очевидно знае, че Хемингуей е тук, а той пък току-що уби двама от хората му — отвърна Алекс. — Което означава, че по всяка вероятност и президентът е тук.

Стоун погледна часовника си.

— Разполагаме с малко повече от четири часа, за да разберем дали е така — обяви той и огледа лицата на приятелите си. — Мисля, че е време да се разделим. Само по този начин ще им попречим да ни хванат накуп, ако, не дай си боже, ни засекат.

След тези думи дръпна Алекс настрана и промърмори:

— Трябва да имаш предвид, че тук има много тренировъчни зали.

— Какви по-точно? — нервно преглътна Алекс.

— Ами например стрелбище, ситуационна зала като тази в академията на ФБР, множество стаи на „истината“ и „търпението“.