Клуб „Кемъл“

— Шест милиона души — каза Алекс. — Включително жени и деца.

— Ти май не разбираш какво ти казвам — поклати глава капитан Джак.

— Мъртвите корейци са навсякъде — обади се Хемингуей. — Нима наистина вярваш, че ще успееш да реализираш плана си?

— Ще имам достатъчно време да се справя с този проблем, Том. Недалеч оттук има една изоставена галерия, която е идеално място за ненужни трупове. Всички, с изключение на един, който мисля да покажа на света.

— Бренан?

— Трябва да си свърша работата.

— Означава ли това, че възнамеряваш да ни избиеш? — обади се Стоун.

— Ти ми изглеждаш познат — промърмори капитан Джак.

— Не отговори на въпроса ми.

— Да, мисля да ви избия — кимна онзи, погледна към Хемингуей и подхвърли: — Аз свърших това, което искаше от мен, Том. Видя какво стана в Бренан: една перфектна операция.

— Няма да е перфектна, ако и президентът загине — сухо отвърна Хемингуей. — Аз трябва да го върна жив и здрав, защото обещах.

— Ако става въпрос за пари, Щатите имат много повече от корейците — обади се Симпсън.

— Не съм чак толкова алчен — поклати глава капитан Джак. — А и сериозно се съмнявам, че ще ми платят. Та вашата страна е най-големият длъжник на света.

След тези думи се обърна и стреля в левия крак на Хемингуей. Лицето на Том се сгърчи и той бавно рухна на колене. Вторият куршум го улучи в дясната ръка.

— Стига, за бога! — изкрещя Симпсън.

— Съжалявам, че ти причинявам болка, Том — спокойно каза капитан Джак. — Но нямам никакво желание да приключа живота си със строшен врат.

— Надявам се, че все пак ще помислиш още веднъж — процеди през стиснати зъби Хемингуей.

— Защо трябва да го правя?

— Защото вратите на килиите са минирани.

— В такъв случай ще те помоля да дезактивираш бомбите и да отключиш вратите.

Хемингуей мълчаливо поклати глава.

— Ако не го направиш, ще започна да ги избивам един по един! — изръмжа капитан Джак и посочи с пистолета си към групичката.

— Нали и без това ще ги избиеш — равнодушно отвърна Хемингуей.

— Е, ще проверим докога ще издържиш. Ти си прекалено цивилизован, Том, и това май е единствената ти слабост.

Стоун успя да улови погледа на Хемингуей и му посочи нещо с леко повдигане на брадичката. Той отвърна с едва забележимо кимане.

Капитан Джак притисна дулото в слепоочието на Джаки и мрачно обяви:

— Сбогом, която и да си ти.

— Името ми е Джон Кар — внезапно се обади Стоун и направи крачка напред. — Прав си, че се познаваме.

Джак отмести пистолета си, огледа го от главата до петите и изненадано промърмори:

— Джон Кар, разбира се. Годините, изглежда, не са били много благосклонни към теб!

— Едно време беше гаден предател, сега пак си същият! — презрително процеди Стоун.

— За разлика от теб се придържах към собствени принципи — озъби се капитан Джак. Насочил вниманието си към Стоун, той не забеляза как Хемингуей бавно се приближава към стената.

Стоун направи още една крачка напред, блокирайки погледа му.

— Защо не убиеш мен! — хладно попита той. — Предполагам, че ще изпиташ удоволствие, тъй като цял живот си ми дишал праха.

— Все същият нафукан мръсник! — изръмжа капитан Джак.

— Но за разлика от теб аз съм си го заслужил. Какво беше последното ти прецакване? О, сещам се. Разчете погрешно барометричните показания и пропусна целта. Година по-късно ме изпратиха да поправя грешката ти. Открай време си некадърен.

Капитан Джак насочи пистолета си в главата му.

— Този път не е нужно да мисля за атмосферното налягане! — изсъска той.

В същия миг Хемингуей скочи и натисна електрическия ключ. Потънаха в мрак. Капитан Джак натисна спусъка. Настъпи невъобразима суматоха. Разнесоха се викове и стенания. После екна пронизителен писък, последван от падането на тяло.

Лампите светнаха. Капитан Джак лежеше на пода, а оръжието му го нямаше. Стоун се беше надвесил над него с нож в ръка, който за всеки случай беше взел от Стаята на истината. Острието беше изцапано с кръв, кожа и власинки плат.

— Мръсно копеле! — изстена капитан Джак, притиснал с ръце прасците си, срязани така, че да го обездвижат напълно. — Защо не ме уби?

— Защото не се налагаше — спокойно отговори Стоун.

— Слушай ме внимателно, негоднико! — задъхано извика капитан Джак. — Предлагам по десет милиона за всеки от вас, ако убиете Бренан! — Видя презрението в очите им и отчаяно добави: — Един човек, какво толкова!

— Ако не млъкнеш, теб ще убия! — изръмжа Алекс.

Хемингуей успя да се задържи на крака, облегна се на стената и изпъшка:

— За да сложим край на тази история, трябва да отведете президента на сигурно място!

Алекс го погледна с недоверие.

— Не знам какви са били налудничавите ти намерения, а и не ме интересува! Но резултатът е, че изправи света на ръба на войната! Затова единственото нещо, което смятам да направя, е да върна президента там, където му е мястото. Пътьом ще се обадим по телефона, за да спрем унищожението на шест милиона души изцяло по твоя вина! — Насочи пистолета си в гърдите на Хемингуей и изръмжа: — А сега или отваряш проклетата врата, или отиваш по дяволите!

Хемингуей се олюля, но успя да се задържи на крака.