Клуб „Кемъл“

— Когато това се случи, моментално пристъпваме към следващите фази на операцията: начало на стрелбата. Открива я федаин А, последван от федаин Б. Втора част: федаини В и Г откриват стрелба. Трета и финална част: огън по останалите цели. Добре знаете, че се стреля по предварително избрани обекти. В случай че някой от тях не бъде улучен, за него имат грижата следващите стрелци. Елиминирането на обектите е абсолютно задължително, изключения не се допускат. Всички агенти ще носят бронежилетки от последно поколение, вероятно и повечето полицаи. Ето защо трябва да се прицелвате в уязвимите точки. Ясно ли е?

Капитан Джак млъкна и отново огледа лицата на присъстващите. Беше твърдо решен да прибягва до този похват през цялата вечер. Мъжете закимаха.

— Тъй като оръжията ви са за близка стрелба, трябва да застанете в третата, а дори и във втората редица зад въжетата. Вижте позициите на схемата. Ще се появите на мястото на събитието достатъчно рано, за да успеете да ги заемете.

Нова пауза, ново вглеждане в лицата на присъстващите. Следващите му думи бяха особено важни.

— Всеки от вас трябва да е наясно, че най-вероятно ще бъде убит от снайперистите миг след като използва оръжието си. Това, че сте сред тълпата, може да ви даде някакъв шанс за укритие, но малък. По наша информация снайперистите ще използват стандартна пушка „Ремингтън 700“ с патрони .308-и калибър. Всички те са изключителни стрелци. Знаете, че куршумите, които ще ви улучат, ще ви пренесат направо в рая. И тази награда ще бъде напълно заслужена.

Последните две изречения бяха казани на арабски.

Очите му бавно обходиха лицата на федаините. Беше ги удостоил с тази титла, за да им засвидетелства уважение. Първоначалното значение на думата бе „авантюристи“, но с течение на времето то се беше променило. Днес тя вече означаваше „хора на саможертвата“ и с нея титулуваха всички мюсюлмани, които водеха въоръжена борба за каузата на исляма. Капитан Джак се обръщаше към хората си с нея, защото вероятността да бъдат избити до крак на площада беше твърде голяма.

Брифингът приключи и той ги поведе към приземието, където предишният собственик беше обзавел добре изолирано звукозаписно студио. То беше сред основните причини да се спре на тази къща, въпреки че специално подбраните им оръжия не бяха особено шумни. Мишените бяха окачени на далечната стена, а хората получиха оръжията и мунициите си. Следващите два часа бяха отделени на учебна стрелба, по време на която капитан Джак вмъкваше неочаквани елементи на разсейване, използвайки специалната аудио — и видеоапаратура. Това се налагаше, защото още след първите изстрели на площада със сигурност щеше да настъпи невъобразим хаос.

Въпреки че нямаше да участва пряко в операцията, Аднан ал-Рими настоя да присъства на брифинга, тъй като беше човек, който искаше да знае всичко за мисията, с която се е ангажирал. Той беше воювал рамо до рамо с капитан Джак и отдавна се радваше на пълното му доверие.

В момента Аднан се беше изправил зад гърба на иранеца Ахмед, който обитаваше апартамента срещу Мърси Хоспитал заедно с двамата афганистанци, отговарящи за транспортните средства. Той също нямаше да участва в операцията на площада, но подобно на Аднан беше настоял да присъства на днешната сбирка. Сега натискаше спусъка и си мърмореше нещо под нос. Една от фразите му привлече вниманието на иракчанина, който, без да показва изненада, му подхвърли нещо на арабски.

— Родният ми език е фарси — отвърна Ахмед. — Ако искаш да разговаряш с мен, използвай него.

Аднан не отговори, но изпита неприятно чувство от надменното желание на по-младия мъж. Отдавна беше стигнал до заключението, че иранците са друг, доста различен тип мюсюлмани. Обърна му гръб и се отдалечи, но не престана да го държи под око.

Половин час след като и последният от хората му си тръгна, капитан Джак се качи в колата си и се насочи към центъра на Питсбърг. Мъжът, с когото имаше среща, го чакаше във фоайето на най-скъпия хотел в града. По лицето му личеше, че след дългия полет страда от рязката часова промяна. Взеха асансьора и се качиха в един от апартаментите с прекрасна гледка към града.

Мъжът владееше английски много добре, но заговори на родния си корейски. Капитан Джак му отговори на същия език.

В хода на разговора с мъжа от Северна Корея в главата му изплуваха думите на един човек, на когото искрено се възхищаваше: „Опознай врага си и опознай себе си; тогава и в сто битки не те заплашва поражение.“ Това бе съветът на китайския генерал Сун Дзъ в „Изкуството на войната“. Макар и отпреди 25 века, той беше валиден и днес.

38

Стоун и Милтън с изненада се втренчиха в мотоциклетиста, който спря пред входа на Юниън Стейшън. Рубън вдигна предпазните очила и разтърка очите си.

— Хей, какво стана с пикапа ти? — учудено попита Стоун.

— Ако щеш, вярвай, това бебче го намерих на гробището за коли. Трябваха ми няколко години, за да го стегна.

— Каква марка е?

— „Индиански вожд“ с кош, модел двайсет и осма — небрежно подхвърли Милтън.

— Ти пък откъде знаеш, по дяволите? — втренчи се в него Рубън.