Книгата на живота

Часовниците отброяваха десет, когато Джак тръгна за Пикъринг Плейс. Описа мястото като претъпкано, но с добро настроение.

— Галоуглас там ли е? — Не го бях виждала от завръщането на Матю.

— Замина веднага щом се върнахме в Лондон. Каза, че трябвало да иде някъде и щял да се върне, когато може. — Джак сви рамене.

Нещо явно се бе мярнало в очите ми, защото Матю моментално застана нащрек, но не каза нищо, докато не изпрати Джак и Лоберо долу.

— Сигурно е най-добре така — отбеляза той, когато се върна. Настани се в шезлонга зад мен, за да влезе в ролята на облегалка. Наместих се с доволна въздишка и той ме обгърна с ръцете си.

— Че цялото ти семейство и приятели са в къщата на Маркъс ли? — Изсумтях. — Разбира се, като си помислиш, така е най-добре.

— Не. Че Галоуглас е решил да се махне за известно време. — Матю докосна с устни косата ми. Вцепених се.

— Матю... — Трябваше да му кажа за Галоуглас.

— Зная, mon coeur. Подозирах го от известно време, но когато го видях с теб в Ню Хейвън, се уверих напълно. — Той залюля едното легълце с леко побутване с пръст.

— Откога? — попитах.

— Може би от самото начало. Определено от нощта, когато Рудолф те докосна в Прага — отвърна Матю. Императорът се бе държал отвратително по време на Валпургиевата нощ, когато видяхме за последен път Книгата на живота цяла и непокътната. — Дори тогава не го приех като изненада, а просто като потвърждение на нещо, което вече знаех на някакво ниво.

— Галоуглас не е направил нищо нередно — побързах да изтъкна.

— И това знам. Галоуглас е син на Юг и е неспособен на безчестна постъпка. — Матю се покашля, сякаш така искаше да прочисти емоциите от гласа си. — Може би след раждането на бебетата ще успее да продължи нататък. Много искам да го видя щастлив.

— Аз също — прошепнах, питайки се колко ли възли и нишки ще са нужни, за да помогна на Галоуглас да си намери партньорка.

— Къде се е дянал Галоуглас? — Матю изгледа свирепо Фернандо, макар и двамата да знаеха, че внезапното изчезване на племенника му не е по вина на Фернандо.

— Където и да е, по-добре да е там, отколкото тук и да ви чака двамата с Даяна да посрещнете децата си на този свят — отвърна Фернандо.

— Тя не е на това мнение. — Матю прегледа имейлите си. Беше започнал да ги чете долу, защото не искаше съпругата му да научава за сведенията, които събираше за Бенджамин. — Попита за него.

— Филип сгреши, когато натовари Галоуглас да я наглежда. — Фернандо пресуши чаша вино.

— Мислиш ли? Аз бих направил абсолютно същото — заяви Матю.

— Помисли, Матю — нетърпеливо рече доктор Гарет. — Децата ти имат вампирска кръв, макар че как изобщо е възможно, оставям на теб и на Бог. Това означава, че притежават най-малко някакъв вампирски имунитет. Не би ли предпочел жена ти да роди у дома, както са го правели жените векове наред?

След завръщането си Матю очакваше да играе значителна роля в определянето на начина, по който близнаците ще се появят на този свят. По негово мнение бе по-добре да родя в болницата. Аз лично предпочитах да родя в Клермон Хаус, под грижите на Маркъс.

— Маркъс не се е занимавал с акушерство от години — измърмори Матю.

— По дяволите, Матю, ти си го учил на анатомия. Ти учеше и мен на анатомия, като се замисля! — Търпението на доктор Гарет очевидно се изчерпваше. — Да не би да си мислиш, че утробата ненадейно е решила да промени местоположението си? Джейн, набий му малко здрав разум в главата.

— Едуард е прав — намеси се доктор Шарп. — Четиримата имаме десетки медицински степени и общо над две хилядолетия опит. Март сигурно е изродила повече бебета от всеки друг на този свят, а лелята на Даяна е правоспособна акушерка. Предполагам, че ще се справим.

Надявах се, че е права. Накрая Матю се примири. След като мнението му относно раждането на близнаците бе отхвърлено, той излезе с нетърпение от стаята, когато пристигна Фернандо. Двамата изчезнаха долу. Често се затваряха заедно и говореха по семейни въпроси.

— Как реагира Матю, когато му съобщи, че си се заклел във вярност на фамилия Бишъп-Клермон? — попитах Фернандо, когато той се качи по-късно да ми каже здрасти.

— Заяви, че съм се побъркал — отвърна Фернандо и очите му проблеснаха. — Аз пък му казах, че очаквам да стана кръстник на първото ти дете.

— Сигурна съм, че може да се уреди — уверих го, макар че започвах да се безпокоя от броя на кръстниците на децата.

— Надявам се, че помниш всичките си обещания — казах на Матю по-късно следобеда.

— Помня ги — отвърна той. — Крис иска по-умното, а Фернандо по-голямото. Хамиш иска по-красивото. Маркъс иска момиче. Джак иска братче. Галоуглас изрази интерес да стане кръстник на каквито и да е руси бебета, преди да тръгнем за Ню Хейвън. — Матю ги отброяваше на пръсти.

— Нося близнаци, а не цяло котило — въздъхнах, зашеметена от броя на заинтересованите страни. — Освен това не сме някакви кралски особи. И аз съм езичница! Близнаците не се нуждаят от толкова много кръстници.

— Искаш ли да подбера и жени кръстници? — повдигна вежди Матю.