Книгата на живота

Доменико отвори уста да зададе друг въпрос, но погледът ми го накара да замълчи. Бях чакала достатъчно началото на днешната среща. Доменико можеше да си задава въпросите, след като Матю бъде освободен.

— Откривам настоящата среща. Аз съм Даяна Бишъп, кръвно заклета дъщеря на Филип дьо Клермон и представлявам фамилия Дьо Клермон.

Обърнах се към Доменико. Той скръсти ръце на гърдите си и отказа да говори. Продължих:

— Това е Доменико Микеле, а от лявата ми страна е Жербер Орийак. Познавам Агата Уилсън от Оксфорд и прекарах известно време със Сату Ярвинен във Франция. — Усетих парене в гърба при спомена за огъня й. — Боя се, че останалите ще трябва да се представите.

— Аз съм Осаму Ватанабе — каза младият демон, който седеше до Агата. — Изглеждате като манга героиня. Мога ли по-късно да ви нарисувам?

— Разбира се — съгласих се, надявайки се, че въпросната героиня няма да се окаже злодей.

— Татяна Алкаева — представи се платиненорусата жена демон със замечтаните сини очи. Трябваше й само шейна с бели коне и щеше да е идеална героиня от някоя руска приказка. — Пълна сте с отговори, но засега нямам въпроси.

— Отлично. — Обърнах съм вещицата със суровото изражение и ужасния вкус за облекло. — А вие?

— Аз съм Зидони фон Борке — каза тя, докато си слагаше очила за четене и рязко отваряше кожената си папка. — И не зная нищо за тази така наречена кръвна клетва.

— Записана е в доклада на библиотекаря. Втора страница, долу, в приложението, на третия ред — услужливо посочи Осаму. Зидони го изгледа кръвнишки. — Май започваше с „Допълнения към вампирските родословия (по азбучен ред): Алмаси, Бетинкур, Дьо Клермон, Диас...

— Да, вече го видях, господин Ватанабе — озъби се Зидони.

— Мисля, че е мой ред да се представя, скъпа Зидони. — Белокосата вещица се усмихна благо. — Аз съм Джанет Гоуди и отдавна очаквам удоволствието да се запознаем. Познавах баща ти и майка ти. Те бяха огромна чест за народа ни и все още усещам болезнено липсата им.

— Благодаря — кимнах, трогната от простото отдаване на почит.

— Разбрахме, че Дьо Клермон имат предложение, което да обсъдим? — Джанет умело насочи срещата по същество.

Погледнах я с благодарност.

— Дьо Клермон официално искат помощта на Паството за издирването и залавянето на член от издънката Бишъп-Клермон, Бенджамин Фокс или Фукс. Господин Фокс се е заразил с кръвожадност от баща си, моя съпруг Матю Клермон, и от векове отвлича и изнасилва вещици в опит да ги заплоди, предимно в района около полския град Хелм. Някои от вас сигурно си спомнят оплакванията на тамошния сбор, на които Паството не е обърнало внимание. Засега опитите на Бенджамин да създаде кръстоска между вещица и вампир са неуспешни, най-вече поради факта, че той не знае онова, което вещиците са открили отдавна — а именно, че вампирите с кръвожадност могат да се възпроизвеждат биологично, но само с определен вид вещица, наречена тъкачка.

В помещението цареше пълна тишина. Поех дълбоко дъх и продължих:

— В опит да накара Бенджамин да излезе на открито съпругът ми замина за Полша, където изчезна. Смятаме, че Бенджамин го е заловил и го държи на място, служило като нацистки концлагер или научен център по времето на Втората световна война. Рицарите на Лазар се заклеха да върнат съпруга ми, но Дьо Клермон се нуждаят също и от помощта на вещици и демони. Бенджамин трябва да бъде спрян.

Отново огледах присъстващите. Всички с изключение на Джанет Гоуди зяпаха изумени, с увиснали ченета.

— Ще има ли обсъждане? Или ще преминем направо към гласуване? — попитах, като се молех да си спестим проточен дебат.

След дълго мълчание залата на Паството се изпълни с възмутени възклицания и представителите започнаха да задават въпроси към мен и да отправят обвинения един срещу друг.

— И тъй, продължаваме с обсъждане — казах аз.

38.

— Трябва да хапнеш нещо — настоя Галоуглас, докато пъхаше сандвич в ръката ми.

— Трябва да се връщам. Скоро ще започне второто гласуване. — Избутах ръката му. Наред с многото други инструкции Болдуин ми беше напомнил за сложните процедури на гласуване в Паството — по три гласувания за всяко предложение, с дискусия между тях. Беше нормално резултатите да се променят рязко от едно становище на друго, докато членовете обмисляха (или се преструваха, че обмислят) противоположни гледни точки.