Книгата на живота

— Ти, Джанет Гоуди, си същински булдозер — задъхано промълвих, докато тя ме водеше забързано по коридора. — Да не говорим, че четеш мисли. — Това беше много полезен магически талант.

— Колко мило да го кажеш, Даяна. — Джанет почука на вратата. — Cameriera!

Никой не отговори. А след вчерашното маратонско заседание на Паството ми беше писнало да чакам. Хванах дръжката и промърморих заклинание за отключване. Вратата се отвори. Сату Ярвинен ни очакваше вътре вдигнала ръце, готова да прибегне до магия.

Улових нишките около нея и ги дръпнах здраво, като приковах ръцете й към тялото. Сату ахна.

— Какво знаеш за тъкачките? — остро попитах.

— Не толкова, колкото ти — отвърна Сату.

— Затова ли се отнесе така лошо с мен в Ла Пиер?

Изражението на Сату беше твърдо като стомана. Тогавашните й действия бяха в интерес на собствената й безопасност. Не изпитваше съжаление.

— Няма да позволя да ме разобличиш. Ще ни избият всички, ако открият на какво са способни тъкачите — каза тя.

— Мен така и така ще ме убият, защото обичам Матю. Какво имам да губя?

— Децата си — изтърси Сату.

Това вече отиваше твърде далеч.

— Ти си недостойна за дарбите на вещиците. Обвързвам те, Сату Ярвинен, и те предавам в ръцете на богинята без сили и умения. — Придърпах още малко нишките с левия си показалец и ги завързах здраво на възел. Пръстът ми стана тъмно пурпурен. Бях открила, че това е цветът на правосъдието.

Силата на Сату я напусна със свистене и изсмука въздуха от стаята.

— Не можеш да ме омагьосаш! — извика тя. — Забранено е!

— Издай ме на Паството — предложих. — Но преди да го направиш, чуй това. Никой няма да може да развърже възела, освен мен. А от каква полза ще си за Паството в това състояние? Ако искаш да запазиш мястото си, ще трябва да си мълчиш. И да се надяваш, че Зидони фон Борке няма да забележи.

— Ще си платиш за това, Даяна Бишъп! — обеща ми Сату.

— Вече платих — отвърнах. — Или си забравила какво ми стори в името на сестринската солидарност?

Бавно пристъпих към нея.

— Омагьосването е нищо в сравнение с онова, което ще ти стори Бенджамин, ако открие, че си тъкачка. Няма да можеш да се защитиш и ще бъдеш оставена изцяло на милостта му. Виждала съм какво прави той с вещиците, които се опитва да заплоди. Дори ти не заслужаваш подобно нещо.

Очите на Сату трепнаха уплашено.

— Гласувай за предложението на Дьо Клермон днес. — Освободих ръцете й, но не и заклинанието, което ограничаваше силата й. — Ако не заради Матю, заради самата себе си.

Сату се опита, ала не успя да използва магията си срещу мен.

— Със силата ти е свършено. Не те излъгах, сестро. — Обърнах се и тръгнах към изхода. Спрях на прага и се обърнах. — И да не си посмяла да заплашиш отново децата ми. Направиш ли го, ще ме умоляваш да те хвърля в някоя дупка и да забравя за теб.

Жербер се опита да забави окончателното гласуване на процедурни основания, като посочи, че сегашният състав на управителния съвет не отговаря на критериите, заложени в основополагащите документи от времето на Кръстоносните походи. Според тях се изискваше присъствието на трима вампири, три вещици и трима демони.

Джанет ми попречи да удуша създанието, като бързо обясни, че тъй като и двете сме отчасти вампири и отчасти вещици, в Паството има равновесие. Докато тя доказваше тезата си, прегледах така наречените „основополагащи“ документи на Жербер и открих в тях думи като „неотменен“, които категорично звучаха като характерни за осемнайсети век. След като му представих списък на лингвистичните анахронизми в този уж средновековен документ, Жербер изгледа намръщено Доменико и каза, че явно става въпрос за по-късни преписи на изгубени оригинали.

Никой не му повярва.

Двете с Джанет спечелихме вота — шест на три. Сату гласува така, както й бе казано, и през цялото време бе свита и покорна. Дори Татяна се присъедини към редиците ни благодарение на Осаму, който бе посветил сутринта да отбелязва точните места не само на Хелм, но и на всеки руски град, започващ с X или Ч, само за да докаже, че полските вещици нямат нищо общо с кожното заболяване на баба й. Когато двамата влязоха в заседателната зала, хванати за ръце, останах с впечатлението, че може да е сменила не само позицията си, но и любимия.

След като вотът бе обявен и записан, не останахме да празнуваме. Вместо това Галоуглас, Джанет, Фернандо и аз скочихме в катера на Дьо Клермон и се насочихме направо през лагуната към летището.

Както беше планирано, изпратих трибуквен есемес на Хамиш с резултатите от вота: ЦГП — „царският гамбит приет“, което означаваше, че Паството е било убедено да подкрепи спасяването на Матю. Не знаехме дали някой не следи комуникациите ни, но за всеки случай бяхме решили да проявим предпазливост.

Отговорът му дойде незабавно.

Браво. Очакваме пристигането ви.

Обадих се на Маркъс, който доложи, че близнаците са вечно гладни и напълно са монополизирали вниманието на Фийби. Колкото до Джак, той бил толкова добре, колкото можело да се очаква.

След разговора с Маркъс пратих съобщение на Изабо.