Книгата на живота

— Всичко е наред, Мириам — опита се да я успокои Матю. Радвах се, че тя не може да види изражението му. — Бенджамин е видял, че ти се е обаждал няколко пъти, това е.

— Имам негова снимка. Сега Бенджамин ще може да го познае! — Мириам определено беше уплашена. — Джейсън е единственото, останало от партньора ми, Матю. Ако с него се случи нещо...

— Ще се погрижа да научи за опасността. — Матю погледна към Галоуглас, който незабавно вдигна своя телефон.

— Джейс? — промърмори той, докато излизаше от стаята и затваряше тихо след себе си.

— Защо Бенджамин се появи точно сега? — вдървено попита Мириам.

— Не знам. — Матю погледна към мен. — Знаеше за смъртта на Емили и спомена генетичните ни проучвания и Книгата на живота.

Усещах как някакво жизненоважно парче от голям пъзел застава на мястото си.

— Бенджамин беше в Прага през хиляда петстотин деветдесет и първа — бавно казах аз. — Явно тогава е чул за Книгата на живота. Тя беше у император Рудолф.

Матю ме погледна предупредително. Когато заговори, тонът му бе енергичен.

— Не се безпокой, Мириам. Ще разберем какво цели Бенджамин, обещавам ти.

Посъветва я да внимава и обеща да и се обади, щом пристигнем в Оксфорд. След като затвори, тишината в залата бе оглушителна.

Галоуглас се вмъкна обратно.

— Джейс не е видял нищо необичайно, но обеща да си отваря очите и ушите. Така. Какво ще правим сега?

— Ние? — повдигна вежди Болдуин.

— Бенджамин е моя отговорност — мрачно рече Матю.

— Да, твоя е — съгласи се Болдуин. — Крайно време е да го признаеш и да се погрижиш за хаоса, който създаде, вместо да се криеш зад полата на Изабо и да се отдаваш на интелектуалните си фантазии за изцеляването на кръвожадността и откриването на тайната на живота.

— Май чака твърде дълго, Матю — добави Веран. — Щеше да ти е по-лесно да унищожиш Бенджамин в Йерусалим след първото му прераждане, но сега не е така. Бенджамин не би могъл да остане скрит толкова дълго без деца и съюзници.

— Матю все някак ще се справи. Все пак е семейният убиец, нали така? — подигравателно подхвърли Болдуин.

— Ще ти помогна — каза Маркъс на Матю.

— Никъде няма да ходиш, Маркъс. Ще останеш тук до мен и ще посрещнеш делегацията на Паството. Същото се отнася за Галоуглас и Веран. Трябва да демонстрираме семейна солидарност. — Болдуин се вгледа във Фийби. Тя отвърна възмутено на погледа му. — Обмислих желанието ти да станеш вампир, Фийби — продължи Болдуин, след като приключи с огледа си. — И съм готов да го подкрепя въпреки мнението на Матю. Желанието на Маркъс за традиционен партньор ще покаже, че Дьо Клермон още почитат старите обичаи. Ти също ще останеш тук.

— Ако Маркъс го иска, за мен ще е удоволствие да остана в дома на Изабо. Имаш ли нещо против, Изабо? — Фийби използваше любезността като оръжие и патерица едновременно, както само британците могат да го правят.

— Разбира се — отвърна Изабо и най-сетне седна на мястото си. Овладя се и се усмихна слабо на годеницата на внука си. — Винаги си добре дошла, Фийби.

— Благодаря, Изабо — кимна младата жена и изгледа многозначително Болдуин.

Болдуин насочи вниманието си към мен.

— Остана само да решим какво да правим с Даяна.

— Моята съпруга, подобно на сина ми, е моя грижа — обади се Матю.

— Сега не можеш да се върнеш в Оксфорд — заяви Болдуин, пренебрегвайки намесата на брат си. — Бенджамин още може да е там.

— Ще идем в Амстердам — тутакси предложи Матю.

— И дума не може да става — заяви Болдуин. — Къщата не може да се отбранява. Ако не можеш да осигуриш безопасността й, Матю, Даяна ще остане с дъщеря ми Мияко.

— Даяна никак няма да хареса Хачоджи — убедено изтъкна Галоуглас.

— Да не говорим за Мияко — промърмори Веран.

— Тогава по-добре Матю да изпълни дълга си. — Болдуин стана. — И то по-скоро.

Братът на Матю излезе толкова бързо, че сякаш изчезна. Веран и Ернст бързо пожелаха лека нощ и го последваха. След като си отидоха, Изабо предложи да се преместим в салона. Там имаше стара стереоуредба и достатъчно записи на Брамс, за да заглушат и най-продължителните разговори.

— Какво ще правиш, Матю? — Изабо още изглеждаше потресена. — Не можеш да позволиш Даяна да замине за Япония. Мияко жива ще я изяде.

— Отиваме в къщата на Бишъп в Медисън — казах аз. Трудно беше да кажа кой остана най-изненадан от разкриването, че отиваме в Ню Йорк — Изабо, Матю или Сара.

— Не съм сигурна, че идеята е добра — предпазливо рече Матю.

— Ем е открила нещо важно в Сет-Тур. Нещо, за което е предпочела да умре, вместо да разкрие. — Останах възхитена колко спокойно прозвучаха думите ми.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Матю.

— Сара каза, че Ем е тършувала сред нещата в Кръглата кула, където се държат фамилните записи на Дьо Клермон. Ако е знаела нещо за бебето на вещицата от Йерусалим, би поискала да научи още — отвърнах.

— Изабо ни разказа за бебето — обади се Сара и погледна към Изабо за потвърждение. — После ние съобщихме на Маркъс. Още не разбирам защо това да означава, че трябва да идем в Медисън.