Книгата на живота

— Трябва да сляза долу — промълви Даяна, поднасяйки яркожълтата кърпа на Галоуглас към очите си. — Сара има нужда от мен.

— Да останем още малко тук. Нека Март донесе чая — предложи Матю и седна до нея. Даяна се облегна на него и се разхълца, мъчейки се да сдържи сълзите си.

— Ще ви оставя — навъсено рече Галоуглас.

Матю кимна мълчаливо.

— Благодаря, Галоуглас — каза Даяна и му подаде кърпата.

— Задръж я — отвърна той и се обърна към изхода.

— Сами сме. Трябва да бъдем силни — прошепна Матю, докато Галоуглас се спускаше по виещото се стълбище.

Галоуглас остави Матю и Даяна преплетени един в друг, с изкривени от болка и мъка лица. Всеки от тях се мъчеше да даде на другия утехата, която не можеше да намери в себе си.

— Изобщо не биваше да те призовавам. Трябваше да намеря друг начин да получа отговорите на въпросите си — обърна се Емили към най-близката си приятелка. — Трябваше да останеш със Стивън.

— Предпочитам да съм при дъщеря си, отколкото където и да е другаде — отвърна Ребека Бишъп. — Стивън разбира.

Тя се загледа отново в Даяна и Матю, които оставаха все така прегърнати в мъката си.

— Не се бойте. Матю ще се погрижи за нея — успокои ги Филип. Той още се опитваше да си създаде мнение за Ребека Бишъп. Тя бе необичайно предизвикателно създание и не отстъпваше на нито един вампир по умението да пази тайни.

— Ще се погрижат един за друг — каза Ребека с ръка на сърцето си. — Както си знаех.

2.

Матю се носеше по каменното стълбище, което се виеше между покоите му в кулата и основната част на замъка. Избегна хлъзгавото място на трийсетото стъпало и неравността на седемнайсетото, където мечът на Болдуин беше отчупил ръба по време на един от споровете им.

Матю бе построил кулата като негово лично убежище, където да може да остане настрана от постоянната суматоха около Филип и Изабо. Вампирските фамилии бяха големи и шумни, две или повече кръвни линии се събираха и макар да причиняваха неудобства, се опитваха да живеят като една щастлива тайфа. Подобно нещо рядко се случваше сред хищници, дори да вървяха на два крака и да живееха в изискани домове. Затова кулата на Матю бе проектирана най-вече за защита. Нямаше врати, които да заглушават беззвучното промъкване на вампир. Не можеше да излезеш от друго място, освен от онова, от което си дошъл. Грижливите му мерки говореха много за отношенията му с неговите братя и сестри.

Тази нощ усамотеността на кулата му изглеждаше сковаваща, нищо общо със забързания живот, който двамата с Даяна бяха водили в Лондон от времето на Елизабет, заобиколени от роднини и приятели. Работата на Матю като шпионин на кралицата беше предизвикателна, но си заслужаваше. От предишното си седалище в Копенхаген той бе успял да спаси няколко вещици от обесване. Даяна бе започнала продължаващия цял живот процес на овладяването на силите си на вещица. Дори бяха взели две сирачета и им бяха дали шанс за по-добро бъдеще. Животът им през шестнайсети век невинаги беше лек, но дните им бяха пълни с любов и надежда, които следваха Даяна навсякъде. А тук, в Сет-Тур, сякаш бяха заобиколени от всички страни от смърт и от представители на фамилията Дьо Клермон.

Съчетанието правеше Матю неспокоен и гневът, който внимателно сдържаше всеки път, когато Даяна беше наоколо, бе достигнал опасно близо до повърхността. Жаждата за кръв — болестта, която беше наследил от Изабо, когато го направи вампир — можеше бързо да надделее над ума и тялото му, без да остави място за разум или контрол. В усилието си да сдържа тази жажда Матю с неохота се беше съгласил да остави Даяна на грижите на Изабо, докато самият той обикаляше земите около замъка с кучетата си Фалън и Хектор и се опитваше да проясни главата си.

Галоуглас си тананикаше някаква морска песничка в голямата зала на замъка. По неведоми за Матю причини всеки втори стих се подчертаваше от ругатни и закани. След известно колебание любопитството му най-сетне надделя.

— Шибан огнедишащ дракон. — Галоуглас беше извадил една пика от оръжейната на замъка при входа и бавно я размахваше във въздуха. — "Довиждане и сбогом, испански дами." Домъкни си задника тук или баба ще те изпече с бяло вино и ще те даде на кучетата. „Наредиха да отплаваме към старата Англия." Какво си въобразяваш, че можеш да хвърчиш из замъка като някакъв побъркан папагал ли? „И може нивга да не видим красавиците наши.“

— Какво правиш, по дяволите? — попита Матю.