Кобра

— И така, губернаторе, приключихме с анализа на лекарствата, които вземате — тя бръкна в малката чантичка на колана си и извади двата флакона, които му бяха отнели при обиска. — Предполагам, че ще пожелаете да вземете обичайната доза, преди да започне прегледът.

— Какъв преглед? — смръщи вежди Джони.

— Най-обикновен. Вземете си лекарствата, ако обичате.

Той я послуша, а междувременно жената се настани на койката отсреща.

— Сега ще направя някои измервания — предупреди го тя и извади малък цилиндър от чантата. — Стойте неподвижно и не говорете.

Тя включи миниатюрния уред и стаята се изпълни със странно, почни неприятно бръмчене.

— Доста сте се променили — продължи жената. — Не бях сигурна, че сте вие, докато не заговорихте.

— Какво?

— Моля ви, говорете без да движите устните си. — Тя плъзна уреда по гърдите му, без да откъсва очи от дисплея.

Джони почувства, че на челото му избива студена пот. Отново му мина през ума, че го подлагат на изпитание. Ако е така… значи залогът е скочил много високо. Дори пасивното сътрудничество с жената си заслужаваше риска.

— Коя сте вие? — промърмори той, като се стараеше да не движи устни.

Очите й за първи път срещнаха неговите и колкото и да беше странно, на устните й се появи закачлива усмивка.

— Забрави ли своята малка ученичка по геометрия, Джони?

Геометрия?

— Дениз? Дениз Толан?

Усмивката й стана още по-широка.

— Знаех си, че не съм се променила чак толкова. — Изведнъж лицето й отново стана сериозно. — Сега, кажи ми какво правиш във военния затвор?

— Официално съм тук, защото разговарях с трофтите за евентуалния мирен договор и с това, според някои, съм заплашил безопасността на Доминиона. В действителност ме тикнаха, защото настъпих един дребен човек по мазола.

— Мир, значи — повтори Дениз, сякаш опитваше вкуса на тази дума. — И нещо положително излезе ли от тези преговори?

— Не бяха точно преговори, но мисля, че открих начин да предотвратя войната. Стига да успея навреме да известя за това Централния комитет.

— Което очевидно не можеш да сториш оттук — довърши тя и го огледа с преценяващ поглед. — Колко време ще те държат?

— Рей спомена за няколко дни. Но той сигурно вече е на Асгард и никой не може да предвиди какво ще предприеме Комитетът, след като им съобщи, че сме били задържани от военен кораб на трофтите.

— Искаш да кажеш, че биха могли да обявят война само заради това?

— Ти ще ми кажеш дали е възможно, предполагам, че познаваш по-добре от мен навиците на тукашните политици.

Дениз прехапа замислено долната си устна и за известно време в килията се чуваше само тихото бръмчене на нейната сонда. На два пъти тя пренастройва инструмента и Джони забеляза, че лицето й придобиваше все по-тревожен изглед.

— Добре — прошепна накрая тя. — Ето какво ще направим. Ако може да се вярва на сондата, има данни за аневризъм на чернодробната артерия — това е достатъчно за да ни допуснат в болницата за по-сериозни изследвания. Дано да ни стигне, за да те измъкнем оттук. — Без да чака отговор, тя изключи сондата и повика часовоя.

Капитанът не беше особено ентусиазиран от предложението й за прехвърляне на задържания в болница, но съдейки по разтревожените му погледи, той наистина приемаше кобрата за важна персона. Само след петнадесет минути Дениз и Джони поеха към болницата, заобиколени от подсилена охрана.

Прекарал последните двадесет и шест години на Авентини, един далечен колониален свят, Джони остана дълбоко впечатлен от напредъка, който бе извършила медицината за изминалия период. Отначало го подложиха на обстойно сканиране, през време на което имаше възможност да се любува на най-различни холографски разрези на собственото си тяло, увеличени десетки и стотици пъти детайли, с успореден структурен и биохимичен анализ. Дениз боравеше с лекота със сложната апаратура и не след дълго успя да му покаже едно уголемено и пречистено изображение на доскоро предполагаемият аневризъм.

— Налага се да го оперираме — обясни тя на часовоя, който не се отделяше на крачка от Джони. — Ако имате възражения, свържете се незабавно с вашите началници и вижте дали ще предпочетат някой конкретен хирург или оставят избора на нас. А междувременно аз ще го въведа в анестезия и ще му включа вазодепресорен препарат, за да облекча налягането в аневризма.

Часовоят кимна и включи телефона. Отнякъде се появи плъзгаща се над земята платформа, която малко приличаше на ковчег, може би заради платното, с което беше покрита. Поставиха Джони на платформата, съблякоха го, а Дениз инжектира нещо в рамото му и го остави да диша през кислородна маска.

— Това пък за какво е? — попита часовоят, като сочеше полупрозрачната маска върху лицето му.

— Има нужда от допълнителен кислород, за да компенсира отслабеното кръвообращение — обясни тя. — В коя стая, сестра?

— Триста и седем — отвърна сестрата, която бе докарала масата. — Бихте ли се отдръпнали… благодаря ви.