Кобра

Джони се наведе от прозореца и се постара за един кратък миг да запечата разположението на противниковите сили. Намираше се в твърде неудобна позиция, за да се присъединява към престрелката, но имаше и други начини да помогне на своите — които и да бяха те. Като приключи с наблюдението, той се върна в стаята и събра всички по-едри бетонни късове. Запратени точно и с необходимата сила — нещо, което можеше само една кобра — те бяха не по-малко смъртоносни от обикновените гранати.

Известно време се забавлява да поваля противниковите войници без да бъде забелязан — докато кварталът беше разтърсен от втора експлозия. Този път червеното зарево изригна право от последния етаж на имението.

Час след това битката утихна.

Целият увит в бинтове и с включената в ръката му система, Халоран приличаше по-скоро на изкопана от развалините мумия, отколкото на живо същество. Но онази част от лицето му, която се виждаше, направо сияеше от щастие. Съвсем обяснимо, имайки пред вид колко нищожен беше шансът да са живи и тримата.

— Когато се махнем от тази планета — рече му Джони, — напомни ми да ви изпратя с Имел на психиатър. За мен вие сте абсолютно луди.

— Защо — задето опитахме същия глупав номер, който възнамеряваше да им направиш и ти? — попита с невинно изражение Халоран.

— Глупав, няма що — подвикна от съседното легло Дойч. По тялото му имаше далеч по-малко бинтове, което се дължеше по-скоро на късмет, отколкото на умение. — Бяхме съвсем близо до базата, когато двамата с Илона се измъкнахте. Как да не се възползваме от бъркотията, която настъпи след това? Вярно, че по едно време стана доста напечено, но нали затова сме тук?

— Напечено ли? Направо си беше като в пъкъла! Някои от нас оставиха кожа колкото за една чанта — той кимна с глава към Дойч. — На него трябва да благодариш за идеята. Да не говорим, че срита задниците на Борг и хората му да те търсят навсякъде по улиците.

Което беше спасило живота на Джони. Ако се изключи шансът, който му дадоха трофтите — без да осъзнават, че го правят, разбира се. И освен това отговаряше на въпроса му какво е търсела Илона, когато я беше прибрал патрулът.

— Направо не зная как да ви благодаря… — понечи да заговори Джони.

Дойч му махна с ръка.

— Зарежи… и ти щеше да направиш същото за нас. Пък и не бяхме само ние — всички помагаха с каквото могат.

— Включително и като предадоха в ефира местонахождението на входа към тунела, по който бяха превели Илона — веднага след като тя се свърза с нас. Кажи сега, не са ли се побъркали? Трофтите, естествено, са засекли предаването, но загубиха твърде много време, докато открият източника. Доста психиатри ще ти потрябват, Джони.

Тримата се засмяха. Джони все още се чувстваше малко сконфузен, задето не се беше досетил по-рано, че Илона също работи за съпротивата.

— Като стана дума за Илона — сети се той, — разбрахме се да ме откара в новата квартира на Ама. Вие, момчета, си почивайте, а аз ще ви навестя веднага, щом сте готови за действие.

— Аз не бързам за никъде — успокои го Халоран. — И без това тук се отнасят с мен с по-голямо уважение, отколкото вие двамата.

— Съвсем определено оздравява — захили се Дойч. — Тръгвай, Джони, няма защо да караш Илона да чака.

Илона наистина вече беше отвън.

— Всичко наред ли е? — попита го тя. — Да тръгваме, знаеш колко се изнервят всички, когато някой закъснее за среща.

Двамата се качиха в колата на Илона и тя подкара на север… и ето че за първи път, откакто избягаха, отново бяха сами.

Джони се покашля смутено.

— Как приключи атаката на имението?

Тя го погледна.

— Според очакванията. Кали, Имел и момчетата от Източния сектор са оставили след себе си само руини, по-важното е, че са открили страшно много интересни неща, които трофтите не са имали време да унищожат. Ако ще удряме чертата, трябва да кажем, че накрая получихме много повече от тези твои скъпоценни записи на Джони Моро в акция.

— Но записите така и не намерихте, нали?

— Не, само че това няма значение. Най-вероятно са изпратили цялата информация, още щом е започнала атаката.

— Така и предполагах. Исках само да установя докъде се простират познанията им — така поне ще знаем какво да очакваме за в бъдеще.

— Прав си, но сега не е моментът да се безпокоиш.

— Струва ми се — отвърна малко троснато Джони, — че всички вие подценявате противника. А що се отнася до теб, можеше по-рано да ми кажеш, че работиш за съпротивата.

Очакваше да получи някоя кратка лекция на тема „местни правила за безопасност“, но когато най-сетне чу отговора й, остана изненадан.