Кобра

— Не е задължително. А какво ще кажеш, ако твоят човек е разполагал с тукашен агент, който да е свършил тази работа?

— И всичко това да е станало само за няколко часа? — намеси се Гуен. — Мислите ли, че същество с размерите на гаунтата е в състояние толкова бързо да се повлияе от лекарството?

— Вярно, първоначалната доза трябва да е доста масивна — съгласи се Джейми. — Като стана дума за това — намръщи се внезапно той, — напоследък комисарят наистина проявяваше доста повишен интерес към тукашната флора и фауна. Дори поиска от мен допълнителни сведения за тръстиките блусса.

— Какви сведения по-точно? — попита заинтригувано Джони.

— Чакай да си спомня… — Джейми впери поглед в чашата. — Ставаше дума за по-детайлна информация във връзка с доклада за стратегическите минерали, който му предоставих. Оценка за възможностите на Авентини да съществува самостоятелно в случай, че Коридорът бъде затворен. Някъде там се натъкнах на доста интересното съобщение, че именно тръстиките блусса били в състояние да концентрират в стеблата си един от вашите метали — не помня кой точно.

— И от същото това съобщение той е научил, че гаунтата е единственото същество, освен някои насекоми, което се храни с тези тръстики — кимна мрачно Джони. — А след това агентите му са инжектирали масивни дози халюциноген на няколко гаунти, а с останалото са поръсили тръстиките наоколо, за да поддържат чудовищата в същото агресивно състояние, докато привлекат вниманието ни.

— Джони, това, за което говориш е равносилно на престъпление — прекъсна го рязко Джейми. — Дори да е вярно, не разполагаш с никакви доказателства, за да изобличиш комисаря.

— Засега, не. Но може би тъкмо ти ще ми издириш тези доказателства.

Лицето на Джейми се превърна в застинала маска.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако някой на борда на вашия кораб е замесен в тази игра, вероятно е бил във връзка с местните агенти. Би могъл да прегледаш записите на провежданите разговори и да установиш дали сред тях няма и кодирани съобщения.

Джейми впери поглед в брат си.

— Искаш от мен да извърша предателство — произнесе бавно той.

— Така ли мислиш? В случай, че Д’арл наистина е замесен в тази история, не смяташ ли, че би трябвало да уведомим Централния комитет? Ако пък става дума за друг човек, който работи зад гърба му, налага се да го заловим час по-скоро, нали?

— Добре, но я си представи, че това е местен заговор. В такъв случай как ще оправдая изгубеното доверие на комисаря Д’арл? — възрази Джейми.

— Трябва да ми помогнеш, братле — продължи да настоява Джони, стараейки се да прикрие завладялото го отчаяние. Джейми беше прав: той наистина не разполагаше с никакви доказателства, че зад цялата тази история стои Д’арл. — Не разбираш ли, че продължителното присъствие на кобри на Авентини ще доведе до сериозни промени в нашето общество? Не искам Д’арл да вдига своята „фабрика за кобри“, нито пък ще му позволя да го постига чрез измама.

Той млъкна, засрамен от внезапното си избухване. Джейми замислено прокара пръст по ръба на чашата, после вдигна очи към Гуен.

— А ти какво смяташ? — попита я той.

Тя сви рамене.

— Тук съм само от един ден, Джейми — наистина не мога да кажа нищо по въпроса за тази „фабрика“. Но щом Джони смята, че съществува опасност… — тя се засмя непринудено. — Нали знаеш, че Джони винаги е прав.

Джейми я погледна усмихнато.

— Само защото го нямаше през всичките тези години, когато ти печелеше споровете с мен.

— Затова пък направи доста повече за Доминиона — отвърна меко Гуен.

Джейми отново сведе поглед към чашата.

— Вярно, така е — въздъхна той. — Е, добре. Струва ми се, че си заслужава риска да си навлека гнева на комисаря, щом за вас двамата е толкова важно. Но едва ли ще успея да ви донеса всички записи. По-лесно ще бъде, ако ги анализирам, за да проверя дали няма нещо необичайно. Не зная известно ли ви е, че тези записи са строго поверителни.

Джони кимна.

— Сигурно е така. Нямаше да те карам, ако имаше друга възможност.

— Зная. — Джейми отпи от чашата и се надигна. — Ще ти се обадя веднага, щом открия нещо. — Той кимна на двамата и си тръгна.

Джони се облегна назад и въздъхна облекчено. Ако наистина успеят…

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

Той погледна към Гуен.

— Успея ли, ще разполагам с необходимите доказателства, за да накарам Жу и съвета да се замислят върху онова, което готвят на Авентини.

— Но провалиш ли се — произнесе тихо тя, — ще разрушиш кариерата на Джейми за нищо.

Джони затвори очи.

— Не ми го напомняй. — Той поседя известно време неподвижно, усещайки как умората и напрежението от изминалия ден се просмукват в костите му. — Каквото станало, станало. Ще те откарам до хотела.

— Ами ти?

— Аз ще остана в градския съвет. Все си мисля, че там има предостатъчно информация, която би могла да изкуши някой да я открадне. Почти се надявам да го стори.

Но пакетът с лабораторните изследвания от Нипарин се оказа непокътнат, когато се върна в канцеларията. Никой през тази нощ не смути съня му.