Кобра

В първия момент Джони си помисли, че замисълът им е обречен на неуспех. Халоран се изправи във високата трева, размаха ръце и закрещя, за да привлече вниманието на гаунтата, изчака чудовището да го доближи на няколко метра, после се хвърли встрани, като откри огън от непосредствена близост по бронираната му муцуна с тежкокалибрения лазер. В същото време Кайър скочи над чудовището и стреля отгоре право към мястото, където главата се съединяваше с тялото. Гаунтата нададе нов яростен рев и този път, когато се обърна, Джони забеляза тъмна димяща диря, която пресичаше хитиновите плочи от едната му страна. Въпреки това масивните мускулести крака продължаваха да изтласкват ритмично огромното туловище, а дребните очички, които щъкаха между кобрите, изглеждаха все така свирепи и невъзмутими.

Джони измъкна телефона от колана и го включи на къс обхват.

— Спрете стрелбата — нареди той на Халоран и Кайър, които бяха забелязали движението му и вече държаха в ръка телефоните. — Няма да успеем да го спрем със сила.

— От какво е направено това чудо, да го вземат мътните? — извика Халоран. — Последния изстрел можеше да пробие бронирана машина на трофтите.

— Плочите, с които е покрита гаунтата, притежават изключително добра термична защита — обясни Кайър. — Голяма част от концентрирания енергиен поток се отразява, а останалото поглъща хитина, който е страшно дебел. Джони — прощавайте, синдикал, дали да не поискаме помощ от Капитолия? Могат да изпратят някой с ракетомет.

— Ще отнеме доста време, докато пристигне — поклати глава Джони. — А през това време животното може да се отдалечи толкова, че да го изгубим от очи.

— Да опитаме пак с изстрели в главата? — попита Халоран.

— Ако въобще успеем, ще ни е нужно много време — отвърна Кайър и поклати глава със съмнение. — Нервната система на гаунтата е децентрализирана, основните нервни възли са разположени в областта на гърдите и долната част на корема.

— Ако можехме да го накараме да се претърколи — въздъхна Джони. Шумното пъшкане на чудовището постепенно намаляваше, още една-две минути и то щеше да се възстанови напълно. Джони трескаво се огледа, с надежда като по чудо да му хрумне някоя идея… и погледът му спря върху обгърнатите с лепкави лиани стебла на кипарисите. — Найлс, виждаш ли дръвчетата вляво от теб, които са обгърнати със смолисти лиани? Опитай се да ми отрежеш едно по-дълго парче.

Пристъпвайки предпазливо, за да не предизвика вниманието на гаунтата, Кайър доближи дървото.

— Кали — продължи с инструкциите Джони, — след като Найлс приключи, ще ти хвърли единия край на лианата. Опитай се да я хванеш за стъблото, но в никакъв случай не докосвай отрязаната част — лепне ужасно. Гледайте да я задържите на около половин метър над земята, а през това време аз ще се помъча да примамя гаунтата към него. Разбрано?

— Разбрано — потвърди Халоран. — Да разрежем лианата по дължина с лазерите?

— Ако ни остане време — съгласи се Кайър. — Не успеем ли, да се надяваме, че животното ще я разкъса при сблъсъка.

Кайър вече беше при кипарисите и търсеше подходящо парче.

— А какво да правим, ако се нахвърли към някой от нас, вместо към теб? — попита Халоран.

Джони вече беше заел позиция, някъде по средата между двете кобри и на около петдесет метра зад тях.

— Ще изчакате последния възможен момент, после пускате лианата и скачате нагоре. Найлс?

— Готов съм. Хайде, Кали — дръж!

За един кратък миг околността се озари от блясъка на лазер и лианата беше отрязана. Светлината и неочакваното движение на Кайър привлякоха вниманието на гаунтата. Тя се втурна напред с оглушителен рев. Джони подскочи, размаха ръце и закряска пронизително, чудовището промени посоката и пое към него. С крайчеца на окото Джони забеляза изпънатата ниско над тревата лиана…

Гаунтата я удари от движение и се стовари на земята с грохот, който разтърси почвата със силата на далечно земетресение.

Дори паднало, чудовището не се предаваше. То се претърколи, опитвайки се отчаяно да отдели лепкавата лиана от крайниците си. И наистина, още след първите трескави движения лепкавата лента започна да се разтяга. Още съвсем малко и чудовището отново щеше да е свободно. Трябваше незабавно да се предприеме нещо…

В мига, когато насочваше бронебойния лазер, Джони забеляза, че краката на чудовището прикриват долната част на корема, където се намираше предполагаемият нервен възел.

— Ух — въздъхна Кайър, присъединил се към него. — Май този път се надхитрихме.

— А защо да не опитаме с още лиани? — предложи Халоран. — Може би ще успеем да я заловим жива.

— Да ти призная, хич не ми се нрави идеята да залавям жива някоя обезумяла гаунта — отвърна Джони. — В радиус от сто километра едва ли ще намерим подходящо съоръжение, в което да я поставим. — Той облиза устни. — Знаете ли, ще опитаме нещо друго. Кали, като ти дам знак, ще прережеш лианите между предните й крака. Найлс, двамата с теб ще опитаме да се справим за краткото време, с което ще разполагаме. Не успеем ли, разпръскваме се в тревата. Готови? Кали — сега!