Кобра

— На борда на кораба, с който пристигнах, са натоварени всички необходими инструменти за имплантация, а заедно с мен пристигна добре подготвена група от специалисти. Процедурата отнема от две до шест седмици, в зависимост от адаптацията на отделния организъм, а обучението по-нататък ще се извършва от вашите собствени кобри. Това е далеч по-добре от близо едногодишния период, за който успяваме да ви подготвим и доставим нови кобри от Асгард и в добавка цялата операция ще бъде под ваш контрол. Има още за казване, но тъй като виждам, че сте готови с коментарите по това съобщение, нека преминем направо към обсъждането.

Джони скочи на крака, още преди Д’арл да бе завършил изречението си.

— С цялото си уважение, комисарю Д’арл — започна той, — смятам, че прехвърлянето на подобен производствен цикъл тук може да заплаши и без това крехкия социален и политически баланс, съществуващ в настоящия момент на Авентини.

Д’арл учудено вдигна вежди.

— И по какъв начин, синдикал Моро? По мое мнение правителството на Авентини успя да се адаптира доста успешно към значителното количество кобри, които съжителстват с обикновените граждани на вашата планета. Доказателство за това е и постът, който вие заемате.

— Ако имате предвид бунта на Чалинор, тогава да, ние наистина открихме начин да избягваме подобни нежелани инциденти — съгласи се Джони. — Но цената, която заплатихме, наложи да преосмислим в значителна степен политическата теория, която бяхме наследили от Доминиона.

— Говорите, предполагам, за решението, на всички нива на управление кобрите да разполагат с по един глас повече, спрямо обикновените граждани — лицето на Д’арл беше съвсем безизразно и гласът му не издаваше с нищо отношението му към тази необичайна практика. — Теорията, за която споменахте, не е абсолютна истина и както показа историята, неведнъж се е налагало да бъде променяна и съобразявана с местните условия.

От другия край на масата се изправи Бром Стигър от регион Маро.

— В такъв случай, комисарю, ще ми позволите да изтъкна едно друго обстоятелство срещу подобно решение — каза той. — Говорите за трайно присъствие на кобрите на Авентини и за поставяне под контрол избора на кандидати за тези части. Но под чий контрол, ето това питам аз? На генерал-губернатора? На синдикалния съвет? На гражданството? Как ще ни гарантирате, например, че тази фабрика за кобри няма да попадне в ръцете на някой новоизпечен Чалинор?

— Изглежда нямате особено високо мнение за хората, които постъпват в специалните части „кобри“ — подхвърли навъсено Тамис Дион. — Надявам се, ще признаете все пак, че психологическите тестове, на които се подлагат кандидатите, се оказаха съвсем адекватни, що се отнася до характеристиката на повечето от нас. А колкото до Чалинор и компания, уверен съм не сте забравили, че тъкмо синдикал Моро успя да разреши този проблем. — Той погледна към Д’арл. — Лично аз посрещам със задоволство новината, че съвсем скоро ще можем да изпратим ново попълнение кобри в пограничните райони и малките селища.

— Струва ми се, че прибързвате с решаването на проблема — намеси се Джони, докато присъстващите в стаята изразяваха шумно съгласието или несъгласието си. — Ние просто не се нуждаем от напълно екипирани кобри за по-голямата част от работата, която предстои да свършим. Малокалибрените лазери са напълно достатъчни за борба с фалксовете и нашествието от белезникави змии по плантациите. Леопардите са далеч по-опасни, но кобрите, с които разполагаме в момента, са в състояние да ги контролират.

— А какво ще кажете за убийците на леопардите? — попита с тих глас Йор Хемнер. — Тях също ли можете да контролирате?

Всички погледи се извърнаха към него.

— За какво говорите? — попита Жу.

— Снощи моята служба изпрати специално съобщение по мрежата — продължи Хемнер. — Вчера, недалеч от Палийн се натъкнахме на трупа на леопард, премазан от същество, с размерите на гантуа, но вероятно далеч по-агресивно. Предните лапи на леопарда бяха свити в отбранителна позиция с изправени нагоре шипове. — В залата се възцари напрегнато мълчание. — Не искахме да правим каквито и да било заключения на базата на недостатъчни факти — продължи той стреснат от въздействието, което бяха оказали думите му. — Не е изключено леопардът да е станал жертва на ухапване от отровна змия, а едва след това да е бил премазан от някой по-дързък хищник. Обстоятелствата… — той млъкна, вперил поглед в Д’арл. Комисарят се бе изправил и му даде знак да запази тишина.