Кобра

— Изглежда наистина става дума за биологичен отговор към продължителния дефицит от течности — обясни старши ботаникът пред съвета, докато прехвърляше с треперещи ръце диаграми, сложни формули и диапозитиви към компютрите на присъстващите в залата. Вероятно за първи път се обръщаше към толкова авторитетна аудитория, като се прибави и комисарят. — Един от компонентите в кутина — това е слой, предназначен да защитава тревите от загубата на вода — преминава през химическа трансформация. — Той посочи с показалеца формулите на екрана. — Оказа се, че подобна трансформация е напълно оправдана от биологическа гледна точка. Първо, новообразувалият се кутин притежава с близо петдесет процента по-висока ефективност при задържането на влагата в растението и второ: в хода на самата химическа реакция се отделят две молекули вода, които се използват за метаболитни нужди.

— С други думи, колкото по-сухо става, толкова повече ще се побъркват гаунтите? — попита синдикал Хемнер.

— Горе-долу да — кимна ученият. — Възможно е на определен етан тревопасните животни да се прехвърлят на други растения, но и да е така, все още не сме стигнали до този момент.

Седнал непосредствено зад Гуен, Халоран улови погледа на Джони и сбърчи нос. Джони кимна с разбиране — щом гаунтата, с която едва се справиха, не е била съвсем обезумяла, какво ли ги чакаше по-нататък?

— В такъв случай — продължи Хемнер, — изводът се налага от само себе си. Или трябва да ускорим строежа на учебния център за нови кобри, или да евакуираме Каскийската долина, докато отмине сушата. Ако въобще отмине.

— Има още една възможност — подхвърли Джони, докато другите шепнеха одобрително.

— И тя е…? — попита Жу.

— Да приключим със сушата още сега. — Джони махна с ръка към Гуен. — Позволете ми да ви представя доктор Гуен Моро, която току-що се завърна от експедиция в планините, заобикалящи Каскийската долина.

Гуен се изправи.

— Генерал Жу, бих искала да ви запозная с резултатите от изследването, което извърших по молба на синдикал Моро.

— Относно какво? — попита подозрително Жу.

— Относно възможността да се пробие тунел през планина Молада, през който да се отклони вода от езеро Оянти към Каскийската долина.

Жу безпомощно размаха ръце с почервеняло лице.

— Благодаря ви. Господа — обърна се тя към присъстващите синдикали, докато пъхаше магнитната карта в компютъра, — осъществяването на този проект ще изисква далеч по-малко усилия, отколкото си представяте…

Беше й необходим близо час, за да запознае подробно съвета с графиките и изчисленията. Оказа се, че Гуен се бе подготвила грижливо и към края на изложението си със сигурност бе спечелила на своя страна дори и най-враждебно настроените синдикали… във всеки случай Джони четеше по лицата им нарастващ интерес и ентусиазъм.

За него изненадата се криеше по-скоро в тази нова, зряла Гуен, която умееше и знаеше как да постига целта си. Тя вече не беше по-малката му сестра… и той ужасно се гордееше с нея.

От мониторите изчезна и последното изображение и Гуен кимна към присъстващите.

— Ако има някакви въпроси, с радост ще отговоря.

Настъпи кратка тишина. Джони погледна към Д’арл, в очакване комисарят пръв да даде сигнал за контранастъпление. Но той мълчеше и колкото и странно да беше, на лицето му бе изписано същото одобрително изражение.

— Ще са ни необходими нови изследвания, за да потвърдим вашите изчисления — рече накрая Жу. — Все пак, смятам че междувременно можете спокойно да се заемете с уточняване на пунктовете, в които ще бъдат поставени взривните устройства. — Той й кимна и огледа залата. — Ако няма повече въпроси… — Едва сега забеляза вдигнатата ръка. — Да, синдикал Моро?

— С ваше позволение, сър, ще помоля съвета да гласува наново предложението на комисаря Д’арл — произнесе едновременно любезно и твърдо Джони. — Струва ми се, че изследванията, с които ни запознаха току-що, дават възможност да решим проблема без да създаваме учебен център за ново поколение кобри. Мисля, че съветът трябва ясно да изрази становището си по въпроса.

Жу поклати глава.

— Съжалявам, но според мен не съществува причина за промяна в приетото решение.

— Какво? Но…

— Генерал Жу — разнесе се спокойният глас на Д’арл. — Ако това ще облекчи професионалната ви съвест, позволете да кажа, че лично аз нямам нищо против едно ново гласуване. — Той премести поглед върху Джони и се усмихна. — Изглежда синдикал Моро наистина спечели право за втори опит.

И така, последва ново гласуване и когато то приключи, резултатът беше единадесет срещу седем в полза на предложението на Д’арл.